Иневера върна заровете в торбичката и я затвори, като я прибра на сигурно в джоба си.
— Ще те ненавиждат — рече Кенева.
— Кой, дамаджи’тинга? — попита Иневера.
— Всички. И Невести, и Оброчени. Нито една жена тук няма да те посрещне с добре дошла.
— Защо?
— Защото майка ти не е дама’тинга. Не си родена в бяло — отвърна Кенева. — За последно заровете повикаха момиче отвън преди две поколения. Ще трябва да се трудиш два пъти по-усилено от другите, за да заслужиш булото си. Сестрите ти се обучават от рождението си.
Иневера се опита да осмисли чутото. Извън двореца всички вярваха, че дама’тингите са неопетнени от мъжка ласка. Дама’тингите пък се надсмиваха над това.
— Ще те ненавиждат — продължи Кенева, — но и ще се боят от теб. С малко съобразителност можеш да си послужиш с това.
— Да се боят? — попита Иневера. — Защо, в името на Еверам, ще се боят от мен?
— Защото последното момиче, избрано от заровете, седи сега пред теб. Винаги е било така, още от времената на Каджи. Заровете сочат, че може да ме наследиш.
— Ще бъда дамаджи’тинга? — невярващо прошепна Иневера.
— Може би — повтори Кенева. — Ако доживееш дотогава. Останалите ще те наблюдават, ще те преценяват. Някои от сестрите ти ще търсят благосклонността ти, други ще искат да се наложат над теб. Трябва да си по-силна от тях.
— Аз… — започна Иневера.
— Но не бива да им се сториш твърде силна — прекъсна я Кенева, — или дама’тингите ще те убият тихомълком, преди да заслужиш булото си, и ще оставят заровете да изберат друга.
Кръвта на Иневера сякаш спря.
— Всичко, което знаеш, ще се промени, момиченце, но мисля, че в края на краищата ще осъзнаеш, че дворецът не е по-различен от Великия базар.
Иневера наклони глава и присви очи — не можеше да реши дали жената се шегува, — ала Кенева не ѝ обърна внимание и позвъни със златното звънче на бюрото си. Влязоха Кева и Мелан.
— Отведете я в Подземието.
Кева подхвана отново Иневера за лакътя, като почти я издърпа от дивана.
— Мелан, ще я научиш да живее като Оброчена — нареди Кенева. — През следващите дванайсет Новолуния нейните провали ще са и твои.
Мелан направи гримаса, но се поклони дълбоко.
— Да, Свята майко.
Подземието не се намираше в нито едно от седемте крила на двореца, а под тях. Подобно на всяко голямо здание в Пустинното копие, дворецът на дама’тингите бе толкова обширен отдолу, колкото и отгоре. Бе също тъй по-студен и по-неприветлив. Нямаше и следа от багрите, позлатата и лаковете на същинския дворец. Скрит от слънцето, Подземният град не бе място за пищни демонстрации на разкош. Не бе място за уют.
Ала и тук имаше повече красота и удобства, отколкото в няколкото кирпичени стаички, които Иневера и семейството ѝ наричаха дом. Високите тавани, дебели колони и заострени арки придаваха някакво величие дори на голата скала, а защитите по тях бяха произведения на изкуството. Макар и скрит от слънцето, Подземният дворец бе приятно топъл — по каменните подове бяха постлани меки килими, поръбени със защити. Ако алагаите някога успееха да нахлуят в това най-свято за Невестите на Еверам място, всички жени щяха да са в безопасност.
Дама’тинги обхождаха залите на подземния дворец и от време на време ги подминаваха. Кимваха на Кева, ала Иневера усещаше погледите им по гърба си едва след като я подминеха.
Слязоха по едно стълбище и свърнаха по още няколко коридора. Въздухът се стопли, стана влажен. Килими вече нямаше, а по мраморния под се появиха плочки и капчици влага. Пред двойни двери една едра дама’тинга стоеше на пост — прониза Иневера с немигащ поглед, както котките следяха мишки. Иневера потръпна. Влязоха в широка зала с десетки кукички по стените. От повечето висяха наметки и дълги ивици бяла коприна. Отпред се чуваха смях и плисъци.
— Свали си роклята и я остави на пода. Ще я изгорим — каза Кева.
Иневера бързо свали роклята и бидото си — широко парче плат, което я пазеше между краката от вечния пясък и прах на пазара. Манвах носеше черно бидо и беше научила Иневера да връзва своето бързо и стегнато.
Мелан също се съблече и Иневера видя, че под робата и копринените шалвари също носи бидо, ала много по-сложно, от многократно усукано и извънредно тънко парче коприна. Главата ѝ също бе обвита в коприна, която покриваше косата, ушите и врата ѝ. Открито остана само лицето ѝ.