Арлен преглътна шумно и се поизчерви.
— Защитите биха се развалили, докато ги рисуваш.
Рена се засмя, притисна го в обятията си и отново обори глава на гърдите му.
— Понякога се чудя откачена ли съм още — рече тя.
— Как така? — попита Арлен.
— Все едно си седя още в предачницата на Силия Бездетната и лапам мухите, зяпнала съм в нищото. Всичко оттогава е като в сън. Чудя се дали умът ми не ме е пуснал на някое китно измислено кътче и не ме е зарязал там.
— Лошо въображение имаш, ако това ти е китното кътче — рече Арлен.
— Че ’що? — попита Рена. — Отървах се от Харл и проклетия му чифлик, по-силна съм, отколкот’ някога съм си мислела, и танцувам на воля в нощта. — Махна с ръка около себе си. — Всичко грее, всичко е шарено. — После го погледна отново. — И съм с Арлен Бейлс. Какво друго да ми е кътчето освен такова?
Рена прехапа устни, макар от тях да напираха още думи. Много пъти си го беше мислила, но досега не смееше да го издума. Част от причината бе страхът от реакцията на Арлен, ала ѝ пречеше и собствената ѝ самомнителност. Всички сестри Танър бяха готови да скочат в леглото на първия изпречил им се благоприличен мъж, но беше ли се влюбвала някоя от тях наистина?
Като хлапе Рена си мислеше, че обича Арлен, но тогава го познаваше отдалеч и сега ѝ бе ясно колко от привличането ѝ към него е било плод на собственото ѝ въображение, а не на негови достойнства.
Рена беше успяла да се убеди през миналата пролет, че обича Коуби Фишър, но сега ѝ бе ясно, че се е заблуждавала. Коуби не беше нехранимайко, но който и да бе дошъл в чифлика на Харл тогава, навярно също би го съблазнила. На всичко беше готова, за да се махне оттам, всичко беше по-добре от онова място, всеки мъж на света беше по-добър от баща ѝ.
Стига обаче лъжи и недомлъвки.
— Обичам те, Ален Бейлс — каза тя.
Смелостта ѝ я напусна в мига, щом го изрече, и тя сподави дъх — ала в гласа на Арлен нямаше колебание, когато я притисна по-плътно до себе си.
— Обичам те, Рена Танър.
Тя издиша шумно и страхът и съмненията се стопиха.
Заредена с магия, Рена не можеше да заспи, ала и не ѝ се щеше. На топло и в безопасност, тя се запита почти нехайно как с Арлен са се сражавали до смърт с демонски княз и слугите му на ей това място едва преди часове. Струваше ѝ се в различен свят. В различен живот, от който за кратко бяха избягали.
Ала когато потта изсъхна и пламъците на страстта се утолиха, истинският свят ужасяващ заприпъпля отново край тях. Обграждаха ги ядронски трупове, а по ливадата съхнеше черна гнилоч. Едно от чудовищата, мимическият демон, още носеше нейните черти, а от отсечената му глава се процеждаше кръв. Недалеч Здрачен танцьор още лежеше с шинирани крака, след като преобразяващото се изчадие почти го бе убило.
— Ще трябва да изцерим Танцьор, преди отново да се изправи на крака — каза Арлен. — Дори тогава ще минат вечер-две, преди да се възстанови напълно.
Рена се огледа.
— Не ми се нрави да пренощуваме отново тук.
— И на мен — каза Арлен. — Ядроните ще се насъберат тук като червеи край локва. Наблизо имам скривалище с талига, достатъчно голяма за Танцьор. Ще я взема и ще се върна много преди изгрев-слънце.
— Но пак ще трябва да почакаме да падне нощ — отвърна Рена.
Арлен наклони глава.
— Защо?
— Тоя кон тежи повече от къщата на тате ти. Как ще го качим на каруцата без нощната си сила? А и кой ще дърпа каруцата?
Арлен я изгледа — дори изпод всички татуировки изражението му бе красноречиво.
— Спри — сопна му се тя.
— Какво?
— Спри да мислиш дали да ме лъжеш, или не. Обещахме си, мъж и жена не бива да се лъжат.
Арлен се поизненада, ала поклати глава.
— Нямаше точно да те лъжа. Просто исках да реша дали е време да ти кажа.
— Време е, ако ти е скъпа кожата.
Арлен присви очи, ала тя не трепна и след миг той вдигна рамене.
— Денем не си губя цялата сила. Дори по пладне мога да вдигна дойна крава и да я хвърля по-далеч, отколкото можеш да хвърлиш речно камъче.
— А как тъй си толкова специален?
Арлен пак я изгледа по онзи начин и тя се начумери свирепо и размаха юмрук под носа му, не съвсем на шега.
Арлен се засмя.
— Ще ти кажа, като стигнем до скривалището ми. Честна дума.
Рена се подсмихна.
— Целуни ме и ще ти повярвам.
Докато чакаше, Рена извади защитния комплект, който Арлен ѝ беше дал, постла чиста кърпа на земята и подреди спретнато инструментите си. Извади огърлицата си от речни камъчета, както и ножа си, и бавно и внимателно ги започиства.