Точно тогава завесата прошумоля и иззад нея се чу стон. Миг след това се появи Касаад. Бащата на Иневера не погледна към жена си, когато я избута от сянката с върха на обувката си и зае мястото ѝ. Сложи на земята две възглавници и се просна на тях — вече гаврътваше първата си чашка коузи. Наля си втора, като примижаваше срещу светлината. Както винаги погледът му се плъзна покрай Иневера, сякаш не съществуваше, и се спря на брат ѝ.
— Соли! Остави тая кошница! Вече си шарум, не си хаби ръцете като някой кхафит!
— Татко, трябва да довършим поръчката скоро — каза Соли. — Кашив…
— Пфа! — възкликна Касаад и махна с ръка пренебрежително. — Не ме е грижа какво иска оня мазен благоуханен пуш’тинг! Остави кошницата и стани, преди някой да те види как си цапаш черните дрехи. И бездруго си пилеем целия ден на този мръсен пазар.
— Сякаш не знае откъде идват парите — промърмори Соли, твърде тихо, за да го чуе Касаад. Не спря да плете.
— Или храната на масата му. — Манвах завъртя очи и въздъхна. — По-добре да направиш каквото ти казва.
— Ако вече съм шарум, мога да правя каквото поискам. Кой е той, че да ми казва дали мога, или не мога да плета кошници, ако това ме успокоява? — Докато Соли говореше, ръцете му набраха скорост, а очертанията на пръстите му се размиха. Привършваше и очевидно възнамеряваше да не пуска кошницата. Иневера го гледаше удивено. Соли можеше да плете почти толкова бързо, колкото Манвах.
— Той ти е баща — каза тя — и ако не правиш каквото ти казва, всички ще съжаляваме.
Обърна се към Касаад с меден гласец.
— Двамата със Соли трябва да стоите само докато даматът си поиска кошниците привечер, съпруже.
Изражението на Касаад се вкисна и той обърна поредната чашка.
— С какво съм наскърбил Еверам, та аз, прочутият Касаад асу Касаад ам’Дамадж ам’Каджи, запратил неизброими алагаи в бездната, да се унижавам да пазя купчина кошници? — Той посочи огромната свършена работа с отвратен поглед. — Би трябвало да свикам славните си другари и да потеглим към Лабиринта!
— Има предвид да се напива с другите шаруми — измърмори Соли на Иневера. — Рано сбраните воини стигат до центъра на Лабиринта, където битките са ожесточени. Колкото повече се излежава, толкова по-малка е възможността да срещне алагаи, докато е пиян като камилска пикня от това коузи.
Коузи. Иневера го мразеше. Ферментирало зърно с добавена канела — продаваше се в малки пръстени бутилки и се пиеше от още по-малки чашки. Само като помиришеше някой празен съд, Иневера се замайваше и ноздрите ѝ започваха да парят. Нямаше никаква следа от канела. Казваха, че вкусът се усещал след три чашки, но пък след три чашки коузи можеш ли да имаш вяра на когото и да било? Знаеше се, че добре си отива с преувеличенията и самовеличаенето.
— Соли! — провикна се Касаад. — Остави работата на жените и ела да пием! За смъртта на четирите алагаи, които срази снощи!
— Все едно съм свършил работата на целия отряд сам — промърмори пак Соли. Пръстите му набраха още повече скорост. — Не пия коузи, Татко. Евджахът забранява.
Касаад изсумтя и обърна още една чашка.
— Манвах! Приготви на тоя светец, шарик Соли, малко чай! — Понечи да си сипе още коузи, но от гърлото на бутилката се процедиха едва няколко капки. — И ми донеси още едно коузи.
— Еверам да ми дава търпение — примоли се с досада Манвах. — Това беше последната бутилка, съпруже.
— Ами излез и купи още — сопна се Касаад.
Иневера чуваше как майка ѝ скърца със зъби.
— Половината шатри на пазара вече са затворени, съпруже, а трябва да довършим кошниците, преди да дойде Кашив.
Касаад махна с ръка отвратен.
— Кого го е грижа, ако онзи презрян пуш’тинг чака?
Соли просъска и на ръката му покапа кръв: беше се порязал на листо. Стисна челюст и продължи.
— Прости ми, почитаеми съпруже, но посредникът на дама Баден няма да чака — рече Манвах, продължавайки със собствената си кошница. — Ако Кашив дойде и поръчката не е готова, отново ще си купи кошниците от Криша надолу по улицата. Без тази поръчка няма да имаме пари за военния налог, камо ли за още коузи.
— Моля!? — извика Касаад. — Какво ми правите с парите? Нося по сто драки на седмица!
— И половината заминават при дамата за военния налог — рече Манвах, — а и винаги си заделяш по двайсет за харчене. Останалото отива, за да имаш коузи и кускус, и дори така не стига, когато доведеш половин дузина жадни шаруми в края на всяка седмица. Коузито е скъпо, съпруже. Даматите режат палците на всеки кхафит, когото заловят да го продава, а те пък включват този риск в цената.