Рена се замисли сериозно. Каквото и да говореше Арлен, трудно ѝ бе да гледа на ядроните като на нещо повече от злостни изчадия, болест по природата, обида за Създателя. Въпреки че често черната гнилоч, която се водеше кръвта им, я покриваше от глава до пети, мисълта да сложи нещо подобно в устата си я ужасяваше.
Ала силата…
— Знам какво си мислиш, Рен — каза Арлен и прекъсна размислите ѝ. — Недей даже да опитваш.
— Защо? — попита Рена. — На теб не ти е навредило хич.
— Не знаеш какво е, Рен. Бях луднал. Самоубийствен. Като скот.
Рена поклати глава.
— Сам в нищото, нямал си с кого да си говориш освен с Танцьор и ядроните. Знам какво е. Туй му стига на всеки да поиска да се хвърли гол в нощта, със или без демонско месо.
Арлен я погледна и кимна.
— Честна дума. Но не е същото, като да рисуваш по кожата си. Няма да отшуми за няколко седмици. Не си готова.
— Ти пък откъде знаеш за какво съм готова? — попита го Рена.
— Не ти нареждам, Рен, умолявам те. — Той приклекна пред нея. — Не яж, а ако някой попита, кажи им, че е отровно.
Рена дълго се взира в темето му, несигурна дали да го прегърне, или да го ошамари за глупостта. Накрая въздъхна и позволи на вихъра от емоции да утихне.
— Помисли си все пак. Няма да кажем на никого. Честна дума.
Арлен кимна и се изправи.
— Хайде на лов. Трябва ми много магия, за да излекувам Танцьор.
Здрачен Танцьор цвилеше оглушително, когато се върнаха в конюшнята, оплезил език. Не беше докоснал фуража си, изпил бе само толкова вода, колкото успяха да му дадат, преди да излязат в полето. Дишаше измъчено.
С един-единствен удар демонът мимик бе строшил ребрата на огромния ат, пробивайки кой знае какво в гръдния му кош.
След удара конят попадна в ствола на дърво, който прекърши гръбнака му, а после животното се строполи и изпочупи краката си. Арлен спаси живота му с магията си, ала без допълнителна помощ Танцьор никога повече нямаше да се изправи, камо ли да тича.
Арлен обаче така се бе напълнил с магия, че защитите му светеха и за невъоръженото око и осветяваха всяко кътче на конюшнята. Като че самият Създател се пресягаше към всеки от краката на Танцьор, изправяше счупените кости и рисуваше с пръст защити край раните.
Танцьор цвилеше така кошмарно, че Рена едва се сдържа да не излезе. С всяко изцерение светлината на Арлен отслабваше, а той работи дълго. Защитите му замъждукаха, а накрая просто угаснаха. Арлен обаче не спираше, а чувствителните му пръсти блуждаеха над тялото на коня, търсеха къде да фокусират мощта. Гръдният кош на Танцьор се изду, когато ребрата се излекуваха, и той задиша нормално. Рена въздъхна облекчено. Но тогава Арлен простена неясно и се строполи.
Докато тя го откара до леглото, той вече трепереше и дишаше пресекливо. Сърцето му едва се чуваше, а магията така бе изтляла, че Рена се уплаши да не би да угасне съвсем. Тя се съблече и се вмъкна до него в леглото, прегърна го здраво и се опита да прехвърли част от своята сила волем у него. Ала ефект нямаше.
— Недей да ми умираш, Арлен Бейлс. Не и след всичко.
Арлен не отвърна и Рена се изправи, обърса сълзите си и закръстосва стаята, обладана от трескави мисли.
Магия му трябва.
Отивам да му донеса.
След миг извади ножа си, сграбчи наметалото си и изтича през вратата, без да си прави труда да се облича. С Непрозирно наметало отгоре си беше невидима за ядроните и бързо откри спотайващ се недалеч от защитите полски демон.
Захвърли наметката и преди чудовището да я усети, скочи на гърба му, дръпна брадичката му нагоре и преряза гърлото му. Носеше си кофа от конюшнята и изцеди черната гнилоч на създанието, наситена с магия.
Голата ѝ кожа скоро бе цялата оцапана с гнусната течност, а защитите ѝ жадно изпиха магическата сила от нея. По-силна, отколкото можеше да повярва, тя светкавично се озова отново до Арлен. Положи го на пода и изсипа смрадливата кофа върху него. Защитите по кожата му се разгоряха и поеха магията, а след това отново угаснаха. Той обаче видимо се съвземаше. Дишаше по-лесно и Рена се отпусна на колене.
— Слава на Създателя — прошепна и нарисува защита във въздуха.
Беше инстинктивен жест, ала много подобен на начина, по който Арлен лекуваше Танцьор. Ако само бе способна да стори същото за него.
Мазни късове вътрешности бяха залепнали по краищата на кофата. Тя загреба черната гадост и я докосна с пръст. Смърдеше и към езика на Рена плъпна жлъчка. Вдиша дълбоко няколко пъти, за да не повърне вечерята си.
Ще изгуби себе си, ако му позволя, помисли си. Колкото и да е силен, не може сам. Трябва да съм с него или ще изостана следващия път, когато го завлекат в Ядрото.