Роджър обаче поклати глава.
— Дамаджата поиска от теб да пазиш дъщеря ѝ, Енкидо. Ще останеш със съпругите ми.
— Тогава нека бъде Кавъл — рече през стиснати зъби Аманвах.
Роджър се засмя, но и това бе обмислен ход.
— След като се опита да ме убие ли? Нищо подобно. Мога и сам да се грижа за себе си. А и — той вдигна цигулката си — ако се натъкна на опасност, ще разберете.
Арлен бе видял и по-рано връзката между двамата като искряща нишка между подбрадника на цигулката и една от обеците на Аманвах. Когато слънцето залезеше, тя щеше да чува всичко, което се случва до Роджър, и той явно го знаеше. Интересно.
Арлен скочи на гърба на Здрачен танцьор и протегна ръка надолу. Роджър я пое и лесно се покачи на гърба на мустанга.
Аманвах пристъпи напред и му подаде маска от цветна коприна, съшита така, че да пасва на цветовете на жонгльорския му костюм. В коприната бяха извезани мисловни защити, както и символи за защитен взор.
— Щеше да е нашият дар по случай Новолунието — рече Аманвах, — за да помогнем на съпруга си да се пази. Носи я винаги.
Аурата ѝ излъчваше искреност. Каквито и странични цели да имаха тези красианки — а те имаха много, — нямаше съмнение, че го обичат.
Докато Роджър привързваше маската на Аманвах към лицето си, маската на ролята му се изплъзна за миг.
— Трябваше ли и аз да ви подаря нещо?
Аманвах поклати глава.
— Съпругите правят дарове на съпрузите си. Неговият дар е да се върне жив, с ненакърнена чест и копие.
Арлен подушваше страха на Роджър, но той си беше върнал самообладанието. Засмя се и се хвана между краката.
— Добре, ще го пазя.
Аманвах не оцени шегата. Изсумтя и се завъртя на пета, след което бързо се отдалечи заедно с Енкидо и Сиквах. Роджър остана вгледан след тях. Арлен рязко обърна Здрачен танцьор, повеждайки групичката им.
— Може да се извиниш, когато се върнеш — рече той, достатъчно тихо, за да не чуят останалите. — Нищо няма да те нарани с двама Бейлс и един Гаред Кътър до теб.
Роджър погледна Гаред и нещо премина между тях. Гаред миришеше на гняв, а Роджър — на срам.
Просто чудесно, помисли си Арлен и пришпори Танцьор в галоп.
— Защо тук? — попита Рена, когато стигнаха до Нова закрила.
Преди по-малко от месец Арлен и Рена бяха попаднали на дърварите, които разчистваха от демони този район. Сега най-новата част от околията се обитаваше от над хиляда и двеста души, повечето райзънци, избягали от красианците на север покрай Хралупата, надявайки се да получат подслон в Анжие. Там не бяха получили нищо — градът вече се давеше в бежанци и не приемаше повече.
Стотици от тези хора след това бяха последвали принц Тамос, когато той се бе отправил на юг, следван от стотици войници и каруци, натоварени с припаси. Някои дори си бяха тръгнали от самия град и селцата край него, надявайки се на по-добър живот в Хралупата.
— Ако мислех да нападна Хралупата, щях да започна оттук — каза Арлен.
Имаше някои недовършени домове, но мъжете и жените в Нова закрила се бяха съсредоточили да сторят улици, стени и огради, за да оформят голяма защита — последната в мрежата край околията. Всяка голяма защита бе бариера сама по себе си, но когато се свържеха, сливаха силата си, като тези части, които имаха нужда, можеха да черпят от силата на тези в безопасност и особено тази на голямата защита на самата Хралупа.
Голямата защита бе довършена едва миналата нощ. Жителите на Нова закрила възликуваха, когато първите демони бяха отхвърлени назад, и се разтанцуваха из сияещите улици.
Арлен знаеше, че е много крехка. Голямата защита на самата Хралупа се състоеше от павирани улици, излят крит, дебели дървета и големи сгради, както и цял отклонен поток, който оформяше езерце. Голямата защита на Нова закрила беше от пътища от отъпкана пръст, стени от натрупан камънак, дървени огради и прясно засети ниви. Нямаше да помогнат, ако демоните решаха да подпалят дървесината и да пометат с тежки скали някои ключови здания. Дори малък отряд от демони, воден от Ум, можеше да разруши защитата и да се излее по улиците на Нова закрила.
— Може би го знаят — рече Рена. — Може да разчитат да си тук, докато ударят от другата страна.
Арлен вдигна рамене.
— Няма да лъжа и да ти кажа, че не си мисля същото, но какво друго можем да направим? Навред сме разпратили съгледвачи с фойерверки. Ако изстрелят сигнал, ще съм там, преди ракетата да изтлее. Но дотогава…
— Пазим слабото място — довърши Гаред.
Арлен обърна поглед към местните, мнозина от тях твърде млади или твърде стари, за да са от полза в тежка битка, но въпреки това стояха готови да защитят домовете си с копия и набързо защитени щитове. Останалите бяха готови с кофите, за да гасят пожари, и дори докато залязваше слънцето, най-силните сред мъжете продължаваха да превиват гърбове и да рият пръст, добавяйки към укрепленията, подсилващи голямата защита.