Всички се смълчаха, когато слънцето най-сетне се скри зад хоризонта и опъна одеяло от мрак над земята. Улиците на Нова закрила замъждукаха. В самия град се виждаше добре, но сумракът се прокрадваше току до границата му.
— Ядроните биха могли да се надигат точно пред нас и никога не бихме разбрали — каза Гамон.
Гаред поклати глава.
— Не се надигат. Лийша защити шлема ми, та да виждам в тъмното. Не мога да различа човешка глава от задник, ама демоните светят като факли. Ако са тук, ще ги видя.
Роджър кимна, защото маската му показваше същото.
— Трябва малко време, за да свикне човек — допълни Рена, — ама си прав. Няма демони наблизо.
— Може тоя месец да пропуснат — предположи плахо Евин, но точно тогава Сянка изръмжа заплашително и страхът се прокрадна в аурите на всичките му спътници. Всички без Рена, чиято аура беше нетърпелива — гладна.
— Там са — каза тя, — но не наблизо. Мога да ги подуша.
— Най-слаби са, докато се надигат — каза капитан Гамон. — Има логика да се надигнат оттатък обсега на лъковете ни.
Арлен кимна, макар това да бе малка утеха. Пое си дълбоко дъх и извлече част от магията извън полезрението си, за да я вкуси. В далечината наистина се трупаха демони. Повече, отколкото бе надушвал на едно място, но и по-малко, отколкото той очакваше.
Миг по-късно долетяха, ясни за всички, звуците на трошащи се дървета и преобърната почва.
— Идат! — извика някой.
Селяните се уплашиха, стиснаха още по-здраво оръжията си и напразно се взряха в мрака. Някои съвсем изгубиха смелост, избягаха в домовете си и залостиха вратите — не че това щеше да им помогне.
— Предатели! — изръмжа Гамон. — Трябва да…
— Трябва да си държиш устата затворена, а погледа напред — рече Арлен. — Битките са твоя работа. Това са просто уплашени люде. На никого няма да свърши работа да се обръщаме срещу своите, докато има демони пред защитите.
Капитанът успя да запази външно хладнокръвие, но от аурата му личеше възмущение, че човек от простонародието му даваше заповеди, при това такъв, който той и още мнозина от съветниците на графа смятаха за заплаха за управлението на Хралупата. Арлен не искаше да налива масло в огъня, но трябваше да е сигурен, че Гамон и хората му знаят мястото си. Аурата на капитана подсказваше, че ще изпълни дълга си. Засега това стигаше.
— Да пратим ли сигнал? — попита капитанът.
Арлен поклати глава.
— Още не. Може да е трик.
Какофонията се разрасна и премина в непрестанен фонов рев като в шумна кръчма. Продължи дълго, но демони така и не се виждаха. Роджър, Гаред и Рена се приведоха напред, напрягайки защитения си взор, но дори Арлен не виждаше и следа от сиянието им.
Нима използват магия, за да се скрият?
— Нека нападат и да се приключва. — Звукът така бе набрал сила, че Роджър трябваше да вика.
— Искат да ни изкарат акъла — каза Гаред.
— Успяват — каза Роджър.
— Спокойно. — Арлен нарисува защита, за да се чуват ясно и без да викат. Останалите се поуспокоиха. Щеше му се да е толкова просто да успокои и свития си стомах.
Долови остра миризма. Мигове по-късно откъм дърветата се разнесе дим, от който защитниците се закашляха, а зрението им се замъгли. Димът отразяваше оранжева светлина откъм дърветата. Дори защитеният взор на Арлен не можеше да се справи напълно с него.
— Да не мислят да ни изкарат с огън? — каза през кашлица Гаред.
— По-скоро прикриват нападение — отвърна Гамон.
Арлен не каза нищо и извлече още магия, долавяйки няколко огнени демона, които подскачаха през дима и небрежно подпалваха всичко по пътя си.
Обикновено дървесните демони възпираха огнените, убивайки всеки, който влезеше в гората. Но под въздействието на Ум дървесните търтеи щяха да отстъпят територията си незабавно и да позволят на огнените да създадат такъв пожар, че можеха да избият половината Хралупа, без да се налага никой от демоните да вдига и лапа.
Нищо от огъня не можеше да мине през голямата защита, но никаква защита нямаше да спаси хората наблизо от задушаване.
— Гаред е прав. — Арлен огледа небето, но нямаше други признаци на дим. — Правят го тук, защото вятърът им позволява.
— Пригответе лъковете! — извика Арлен.
Местните бързо се подчиниха. След толкова скитане из пущинаците, преди да си намерят дом, мнозина от тях умееха да си служат добре с лък. Всъщност бяха толкова много, че защитените стрели не бяха стигнали за всекиго. Ковачите вече използваха специални калъпи, но все така не смогваха. Накрая всеки стрелец беше получил само по три защитени върха. Някой бяха копирали символите по тях и на останалите си стрели, но уменията им варираха. Арлен очакваше по-малко от половината да вършат някаква работа, а и те едва ли щяха да са и наполовина толкова ефикасни.