Всеки изстрел трябваше да помогне.
Йон, Евин и Дървените войници слязоха от конете и приготвиха лъковете си. Носеха пълни със защитени стрели колчани, а по конете им имаше още. Всички бяха много умели, но дори това едва ли щеше да компенсира дима и мрака.
Арлен нарисува няколко символа за усилване на звука.
— Моля ви да ми вярвате. Трябва да убием огнените демони, преди да ни издушат. — Направи пауза. — Това значи да пристъпим оттатък защитата, в дима. Уверете се, че мисловните ви защити са на място, а най-добрите ви стрели са на лъковете.
— Никакъв шанс! — извика един мъж.
Повечето се присъединиха. Аурата им лумна от страх.
Изненадващо се намеси Гаред.
— Като се бихме за Хралупата, нямахме защита! — изрева великанът. — Тръгнем ли да се крием сега, вече сме изгубили. Ако тези нови домове си ги искате наистина, излезте в нощта. Иначе се скрийте по леглата си и чакайте да ви изядат!
Арлен се усмихна — страхът в аурата на тълпата лека-полека преминаваше в решителност.
Погледна към Гаред, който пък бе изпълнен с фанатична вяра в Арлен.
— Благодаря, генерале. Не бих могъл и сам да го кажа по-добре.
Аурата на Гаред… се смути.
— Трябва да ги изведеш, Гар — продължи Арлен. — Имам карта в ръкава, но колкото и да е иронично, трябва да стоя на голямата защита, за да я изиграя.
— Иро-к’во? — недоумя Гаред. След това тръсна глава и объркването му се стопи. — Все тая. Казваш ми „Тръгвай към Ядрото“ и няма да тръгна, ами ще тичам.
Арлен тупна Гаред по рамото.
— Огнените демони са още дълбоко в гората. Трябва да се приближим и да ги изненадаме. Нямаме нито време, нито стрели за пилеене.
Гаред се закашля отново.
— Лъковете няма да свършат работа в тоя дим. Как да виждаме накъде да стреляме?
Арлен се отдръпна от голямата защита, усещайки вибрациите на магията по нея.
— Когато сте на позиция, ще ви покажа целите. Увери се никой да не стреля, докато не дам знак.
Гаред кимна и поведе останалите от групичката и най-добрите стрелци от Нова закрила в сумрака. След само няколко крачки един след друг те се заизгубваха в дима.
Арлен вдиша дълбоко и извлече повече мощ, отколкото досега бе смеел, от цялата мрежа на Хралупата. Усети вътрешностите си пламнали от сила и знаеше, че не може да я удържи дълго, без да го погълне.
— Дръжте се — каза Арлен, а гласът му стигна до всеки слух. След това вдигна два пръста и нарисува защити за топлина и въздух, като оформи енергията, докато я излъчваше. Зароди се огромен вятърен порив, който издуха дима и угаси пламъците като свещи на рожден ден.
Замая се, докато магията напускаше тялото му, но нямаше време за губене. Отново извлече магия от голямата защита и този път нарисува символи, с които озари въздуха с ярка светлина, която превърна нощта в ден. Разкри огнените демони, мъждукащите очи и застинали уста, уплашени от ненадейния блясък.
Този път, когато магията се изцеди от него, Арлен се олюля. Рена се оказа до него в миг и го хвана за една от ръцете. Миг след това Роджър улови другата.
Арлен им позволи да го закрепят на крака, извлече още малко магия и гласът му отново се понесе към стрелците.
— Стреляйте.
Двайсет и трета глава
Капан
333 г. СЗ, Есен
Роджър чу всеобщото жужене на тетива и крясъците на огнените демони, унищожени от стрелците.
Още свикваше със защитения взор на маската си, но миг по-рано беше видял Арлен да грее като слънцето. Сега едва мъждукаше. Бе по-блед дори от обикновените хора.
— Обратно към голямата защита — нареди Арлен. — Веднага.
Светлината, която бе създал, започна да отслабва и той се отпусна още повече, а накрая увисна на Рена и Роджър. Роджър се препъна, но Рена издърпа и двамата на крака с лекота. Роджър моментално възстанови равновесието си.
Вдигна глава. Първите селяни се завръщаха с победоносни усмивки на лица.
— Вдигни се на крака — процеди Роджър. — Не знам какво ти причини това току-що, но хората трябва да те видят на крака.