Ослушва се за Роджър.
Мисълта подразни Лийша. Аманвах се беше опитала да я убие, но Роджър все така ѝ отдаваше пълното си доверие, а Лийша и Тамос стояха на тъмно. Съпруги или не, Лийша беше с него всеки ден в продължение на почти две години. Как можеше да вярва на тях повече, отколкото на нея?
Трябваше по същия начин да защитя шлема на Гаред и да не му казвам, помисли си и веднага я жегна вина. Какво право имаше да нахлува дори в неговото лично пространство по този начин?
Не. Тя поклати глава. Така правят дама’тингите. По-скоро бих станала като Илона, отколкото като тях.
Но толкова ѝ се щеше да научи какво се случва!
Ненадейно Аманвах изсъска и започна да нарежда нещо на красиански — много от думите бяха ругатни. Говореше твърде бързо, за да я разбере Лийша, но не можеше да се сбърка непрестореният гняв в гласа ѝ. Сиквах я изгледа шокирана, а Аманвах се изправи и започна да крачи напред-назад, докато епитетите продължаваха.
Лийша не можеше да издържа повече.
— Какво има? Какво се е случило?
Аманвах помисли, преди да отвърне.
— Почитаемият ми съпруг е смел, но глупав.
— Всички от време на време сме такива — отвърна Лийша.
Аманвах кимна и си пое дъх, за да възстанови спокойствието си на дама’тинга.
— Това е иневера.
— Той добре ли е? — попита Лийша.
Аманвах махна с ръка.
— Засега. Доброволно иска да излезе в нощта.
— Защо? — Това не звучеше като Роджър, когото Лийша познаваше.
— Явно вярват, че демоните ще усетят силата на пар’чина, ако напусне голямата защита. И така, пар’чинът е изпратил съпруга ми, простака Гаред и собствената си дживах ка в нощта, за да огледат вместо него. — Една от веждите на Аманвах се повдигна, но зад булото Лийша не разбра смисъла на жеста. — Самото му име значи смелост, но заповядва на другите да напуснат голямата защита, когато той се бои да го стори. В края на краищата е страхливец.
— А аз какъв съм, щом чакам в центъра на защитата? — попита Тамос. Всички погледнаха към него, а по лицето му ясно личеше колко е нервен. Лийша си спомни думите на Дарси за страха от демони и как нуждата му да преодолее този страх го караше да върши безогледни неща. Ужасяваше се да го нарекат страхливец и да изгуби уважението на хората си. — Един лидер трябва да може да направлява хората си.
Аманвах изсумтя и му отправи само пренебрежителен поглед.
— Моят свят баща не седи на трона си, когато слънцето залезе, а той е най-великият лидер, когото този свят е виждал. Вие сте чини и от вас може да се очаква страхливост, но пар’чинът трябваше да е различен.
Тамос изглеждаше бесен и малкото му самоконтрол бързо се изпаряваше. След малко щеше да се развика и всичко щеше да тръгне надолу.
Лийша пристъпи между двамата и погледна в очите Аманвах.
— Моите уважения, Аманвах, но съм виждала как святият ти баща изпраща хора, дори собствените си синове, в непрогледната нощ, за да разузнават вместо него. Знам, че се боиш за съпруга си, но той е излизал в нощта стотици пъти. Ще е наред.
— Как може да твърдиш нещо, което дори заровете не искат да разкрият? — попита Аманвах.
— Не мога — призна Лийша. — Но имам вяра.
Аманвах примигна и кимна.
— Това е иневера.
Тя отново вдиша, за да се успокои, върна се в своя край на шатрата и отново се заслуша внимателно.
Роджър хвана цигулката и лъка в здравата си лява ръка, докато пристъпваха в нощта, уповавайки се на наметалата си. Остави дясната си ръка свободна. Дори само с три пръста можеше да извади мълниеносно защитен нож в нея и да го хвърли незабавно.
— Аз ще водя — каза Рена. — Свикнала съм да гледам в тъмното.
Нито Роджър, нито Гаред пожелаха да спорят. Роджър още свикваше с маската на Аманвах. Виждаше достатъчно добре, за да не се блъсне в нищо, нито пък да се размине с демон, без да го забележи, но магията край него беше добила формата на кълба от цветна светлина, объркваше го и го караше да се чувства като в мъгла.