Рена се движеше пред тях, на ръба на полезрението им, и Роджър каза на Гаред.
— Прав си, че те приемам за даденост. Не знам дали струва нещо, но съжалявам. Понякога така се оплитам в собствените си дилеми, че забравям, че не съм единственият в пиесата.
Гаред изсумтя.
— Паднало дърво. Няма к’во да го катерим.
Роджър се обърна с лице към него.
— Знам, просто…
— В нощта сме, Роджър — прекъсна го Гаред, — и се чувствам, все едно Създателя е повърнал дъга отгоре ми. Вече не ти се сърдя. Сега гледай напред.
Роджър кимна и започна да се оглежда, но нещо сякаш се отпусна в него.
Едно нещо по-малко за притеснение. Сега само трябва да се тревожа да не ме изядат демони.
Вървяха агонизиращо бавно. Наметалата на Лийша винаги работеха, но трябваше да са много плътно усукани около теб и пречеха на стъпките. Роджър и Рена имаха повече опит и определяха скоростта и на Гаред.
Точно оттатък дърветата се виждаха следите от игричките на огнените демони: черни стволове и обгорена земя, доскоро плодородна почва. Ботушите и краищата на наметалата им почерняха от сажди.
Отпред звуците на продължаващото унищожение бяха по-силни от всичко, което бе чувал. Инстинктите му крещяха да се обърне и да бяга в другата посока, но той закали нервите си и продължи да поставя единия крак след другия, докато си проправяха път през дърветата.
Нямаше нужда да вървят дълго. Гората свърши бързо и рязко в място на пълно унищожение. Всички гръмоносни пръчки, които Лийша можеше да направи, не можеха да сторят и частичка от тези щети. Земята беше черна и унищожена, пълна с купчини пръст до огромни дупки, където цели дървета и тежки камъни бяха откъснати и изровени.
Из цялото място имаше нещо отблъскващо. Можеше да го долови с всяка своя фибра. Хората не принадлежаха на подобно място.
Из мястото се прокрадваха полски демони, ниско приведени до земята, катереха се по купчините и душеха въздуха. Отгоре кръжаха въздушни демони.
Рена стигна обратно до тях.
— Твърде много места, където могат да се скрият демони. От тук нататък стоим близо един до друг.
Двамата кимнаха и всички заедно поеха по-навътре сред опустошението. Камари от камъни стояха издигнати на почти седем метра, както и купчини дървета. Роджър погледна към една от камарите, а след това обратно към пътя, по който бяха дошли.
— Колко надалеч мислите, че може да хвърлят една от канарите каменните демони?
Гаред също погледна назад.
— Ако е голям? Твърде далеч.
— Събират материал — каза Роджър. — Трябва да се върнем и…
— Още не — прекъсна го Рена. — Ако правят това, къде са всички каменни и дървесни демони?
Роджър преглътна буцата в гърлото си, знаейки, че Рена е права. Продължиха да заобикалят купчините, които навярно щяха скоро да полетят към Нова закрила. Накрая надникнаха иззад огромна купчина пръст и свариха демоните на работа. Бяха разчистили територията и бяха изровили дълбоки окопи, скални демони, дървесни демони и някои други породи, които Роджър не можеше да разпознае. Окопите бяха шест метра широки и над три метра дълбоки, но демоните продължаваха да разчистват пръстта, сякаш разравяха шума. Когато стигнеха до някой по-голям камък, откъсваха го от земята и го носеха при някоя от купчините.
— К’во правят? — попита Гаред, наблюдавайки наглед произволно разположените редици от окопи. — Защитен периметър ли вдигат? Защо ще им е?
— Тези са умни демони — напомни му Рена. — Наблизо има Ум, който ги направлява, може и повече от един да е.
— И пак няма смисъл — отвърна Гаред. — Демоните бягат от слънцето. Откъде накъде ще превземат територия?
Роджър обходи с поглед оформящите се по земята очертания, дело на демоните, и крайниците му изстинаха — можеше вече да даде име на чувството на отвращение, което го беше обзело и се увеличаваше, докато наближаваха.
— Строят защита.
Гаред и Рена рязко завъртяха глави към него и Роджър почувства ненадейно напрежение в мехура си. Създателю, ще се напикая.
Без да продума, той изтича зад една от големите купчини пръст, отвори наметалото си и едва свари да развърже връзките на панталона си, преди да се извие струята.
— Охаа… — Ала облекчението му не трая дълго, когато иззад него прозвуча ниско ръмжене. Роджър вдигна глава и се оказа лице в лице с полски демон, който се подготвяше за скок.
Той залитна назад, когато чудовището се изстреля към него, препъна се във все още незавързания си панталон и падна по гръб. Опита се да извади нож, но от тази позиция ловкостта му не бе достатъчна.
Гаред се озова до него и с рев замахна с брадвата си. Защитена от самия Арлен, тя разцепи главата на демона от муцуната чак до основата на врата и трупът покри Роджър с пръски сукървица.