Демонът все още размахваше диво крайници, докато Гаред го поваляше на земята, и в предсмъртните си гърчове, аха-аха, да скъса наметалото му. Роджър моментално скочи на крака, върза панталона си и приготви цигулката си точно когато една глутница полски демони се появи край тях. Рена бе извадила дългия си остър нож и самата тя ръмжеше като демон. Изглеждаше нетърпелива за битката, макар да нямаха голям шанс срещу толкова много чудовища.
Тази е по-луда от Арлен, а това не е никак малко.
— Никой да не мърда — каза той и допря лъка до струните. Изсвири няколко остри тона, за да изненада демоните и да ги отблъсне малко назад, след което поде мелодия, с която да ги омае.
Но демоните не се омайваха. Бяха отскочили назад от първите няколко писъка на инструмента, но това не продължи дълго. Един от тях се стрелна напред и се опита да захапе Рена с челюстите си, но тя го върна назад с един замах на ножа си. Започнаха да кръжат край тях гладни, ръмжаха и риеха в пръстта, търсеха момент на слабост.
Опа, помисли си Роджър.
— Не можем да останем — каза Рена. — Ако ги контролира Ум, половината Ядро ще ни се стече на главите ей сегинка.
Роджър погледна прокъсаното наметало на Гаред, след това — своето, покрито с ядронска гнилоч. Нямаше място за бягство, а да се бият, бе лудост. Той скръцна със зъби и добави още слоеве към мелодията, усложнявайки я все повече и повече. Клепачите на демоните започнаха да се попритварят, но все още кръжаха край тримата.
— Имам нужда от нещо за разсейване — каза Роджър. — Рена, наметалото ти е цяло. Можеш ли да ги привлечеш за миг?
— Да — отвърна тя, — ама няма да ме последват.
— Мога да ги накарам да те последват.
— Майната му на тоя план — каза Гаред. — Няма да бягам и да ви оставя да…
Но преди да успее да довърши изречението, Рена се хвърли към обръча от чудовища, събори едното и го наръга няколко пъти, докато се търкаляха по земята. Тя скочи на крака невредима, докато демонът се мъчеше да си поеме дъх на земята. Вече се самолекуваше.
— Бягай! — подвикна Роджър и тя изпълни, като се хвърли към една от купчините камъни и от канара на канара ловко стигна догоре.
Роджър промени музиката.
Тя се измъква, нашепваше мелодията, преследвайте я! Много сте, все ще хванете и другите!
След тази команда, демоните задрапаха по камъка след Рена. Няколко от тях се поспряха и обърнаха глави назад, нещо, което отиваше отвъд обичайните им инстинкти, но разсейването си свърши работата и Роджър поведе Гаред към друго място, като не спираше да усилва объркването им. Усилваше и звука все повече и повече, така че накрая музиката зажужа във въздуха и нямаше как създанията да разберат къде се намират Роджър и Гаред.
Рена чакаше на върха на купчината, колкото ѝ позволяваше търпението, и разпращаше защитени ритници, от които демоните се разлитаха във въздуха насред магически експлозии. Приземяваха се тежко, но бързо се обръщаха на крака, отръскваха се и започваха наново.
Когато Рена видя, че двамата са в безопасност, тя приклекна и отскочи на десет метра, право върху една от огромните купчини от пръст, които каменните демони бяха натрупали, докато изкопаят рововете си. Леко потъна в рохкавата пръст, когато се приземи, но иначе изглеждаше напълно невредима.
Преди обаче отново да се загърне с наметалото си, един въздушен демон изпищя и пикира от небето към нея. Рена се обърна към него, готова да го посрещне, ала демонът стори нещо, което Роджър никога не беше виждал. Разпери широко криле, за да убие скоростта си, и изплю мълния срещу нея.
Нощта се озари от ослепителния проблясък. Роджър светкавично затвори очи, но не и преди избухването да го замае. Мъчеше се да поддържа мелодията, докато ярки цветни облачета танцуваха зад клепачите му. Когато отново отвори очи, видя Рена на земята, изтърколила се надолу по четирите метра от върха на купчината пръст. От нея се виеше дим и във въздуха витаеше миризмата на обгорена плът и освободен енергиен заряд. Невероятно, но тя се надигаше и с всеки изминал миг си връщаше самоконтрола. Светеше също толкова ярко, колкото преди няколко мига, и навярно се лекуваше подобно на демоните.
Трябва да науча този номер, помисли си той.
Два полски демона се нахвърлиха върху Рена, преди да успее да се възстанови напълно. Гаред нададе рев и се спусна да ѝ помогне. Когато се отдалечи на два-три метра от Роджър и цигулката му, демоните му обърнаха внимание, но не достатъчно навреме, за да избегнат първите му смъртоносни удари. Със секира в едната ръка и мачете в другата, той разблъска демоните встрани от падналата жена, оставяйки дълбоки резки в плътта им. Само след миг вече стоеше над нея, давайки ѝ време да се изправи на крака.