— По конете и се пригответе за път! Яздим в нощта след минути!
Обърна се и целенасочено закрачи към шатрата на графа, а тълпата край него се раздели — някои шепнеха, изпълнени със страхопочитание, а други викаха.
— Появи се точно като демон! — извика една жена.
Инквизитор Хейс препречи пътя му.
— Как е възможно това? — поиска да знае с гневен тон. — Канонът казва, че не бива да правим магията на ядроните своя…
Арлен го избута встрани като дете, без да забави ход.
— Нямам време да спорим за святите книги, Хейс.
Чадо Франк се намеси, опитвайки се също да препречи пътя на Арлен, но Тамос блъсна с облечения си в стоманена ръкавица юмрук по масата.
— Свещениците вън! Уверете се, че всичките ни воини са благословени от Създателя!
Инквизиторът и тези с него го изгледаха, но той срещна погледите им със сурово изражение и те бързо се заеха да изпълняват.
— Какво е станало? — попита Тамос, когато Арлен влезе в палатката и застана при него до картата. Арлен не отвърна веднага, а помисли за миг, след което натопи една четка в мастилницата на масата и майсторски изрисува дебели защити над три места върху картата, които някога бяха девствени гори.
— Мисловните демони са построили защити тук, тук и тук — каза Арлен, сочейки към Нови Райзън, Нова закрила и Мъчнокрай. — Вече се активират.
Свърза ги с по-тънки нишки. Когато привърши, защитната мрежа на околията представляваше кръг в триъгълника на защитите на князете.
— Мрежата само ще става по-силна, докато каменните демони продължават да копаят, ще изолират Хралупата и ще извличат сила от нашата защитна мрежа.
Защитите бяха елегантни и Лийша незабавно видя, че са мощни. Имаше леки сходства с тези, които Иневера бе използвала, за да я впримчи в палата на Джардир.
— Това са защити срещу хора — догади тя. — Няма да можем да прекрачим техните очертания, така както демоните не могат да прекрачат нашите.
Тамос поклати глава.
— Това само създава патова ситуация. Трябва да планират и друго.
Арлен кимна.
— Запасяват се с всеки дървесен ствол и канара, докато разчистват място. Скоро скалните демони ще започнат да ни замерват с тях и няма да се мине много, преди да унищожат веригата ни и да неутрализират мрежата ни.
— Верига? — попита Тамос.
— Връзката между големите ни защити — рече Лийша. — Трябва да оформи затворена верига, за да действат с пълна сила.
Арлен кимна.
— Ако направят това, ще имаме демони по улиците във външните окръзи, а каменните ще се приближат достатъчно, за да ни замерват свободно.
— Създателю — каза Тамос. — Но ако тези защити ни отблъскват както нашите тях, какво можем да направим, за да ги унищожим?
— Не можем — каза Арлен. — Не и довечера, може би дори не и през деня, ако оцелеем до утре.
— Може да подпалим горите. — Лицето на Тамос бе мрачно. Знаеше каква е цената, но щеше да го стори, ако се налагаше.
Затова пазим тайните на огъня от хората, чу Лийша гласа на Бруна. Ще обрекат света, мислейки си, че го спасяват.
Арлен поклати глава.
— Няма да помогне. Защитите не са просто оформени от разчистени дървета, Ваше Височество. Това са окопи на скални демони. Шест метра широки, три метра дълбоки. Много време ще отнеме да запълним подобен окоп, дори ако хиляда души превият гръб и имаме безкраен приток от фойерверки, а до сутринта няма да имаме нито едно от двете.
— Няма нужда да унищожаваме защитите им — каза Аманвах и се приближи към тях. — Само да ги развалим.
Лийша кимна.
— Зъбите.
— Да — каза Арлен.
— Какво са зъбите? — попита Тамос.
Лийша долавяше безизходицата в гласа му. Искаше да поеме командването както винаги, но тук не бе в свои води.
Лийша взе парче хартия и нарисува с четката на Арлен една защита. Посочи два капковидни символа точно до главния символ.
— Това са зъбите. Почти всяка защита ги има скрити някъде в себе си. Те са мястото, където всяка защита извлича магията си — без тях бързо ще се изтощи.
Тя погледна Арлен.
— Взимаш си дрехите.
— А? — не разбра Арлен. Тамос също се обърна с питащ поглед.
— Когато се превръщаш в мъгла и се придвижваш като ядрон — каза Лийша. — Взимаш си дрехите. Можеш ли да пренесеш и друго?
— Да — каза Арлен, — но нищо тежко и нищо живо. Да се разтвориш, е лесно. По-трудно е да се събереш отново.
— Можеш ли да отнесеш буре с гърмящи пръчки? — попита Лийша.
Арлен се замисли.
— За кратко може би, ако имам време да ги разуча. — Арлен се усмихна и погледът му се отнесе. — Няма да е лесно, но ще е по-лесно от това да носиш някого по замръзнала планина.