Лийша наклони глава.
— Какво?
Арлен махна с ръка.
— Дълга история.
Лийша си отбеляза да попита по-късно и продължи:
— Можеш ли да се материализираш оттатък голямата защита?
Арлен вдигна рамене.
— Мога, но човек лесно може да се загуби. Не е трудно да се нося по голямата защита, защото познавам формата ѝ. Оттатък нея ще трябва да навляза по-дълбоко в Ала и да открия магическа пътека, която да ме изведе до повърхността, по-близо до крайната ми цел. Може да ми се наложи да покрия остатъка с два-три скока, но познавам тези гори добре.
— Как е възможно това? — попита Аманвах. — Дори баща ми не притежава такива сили.
Арлен не ѝ отговори.
— Ако унищожа зъбите в централната им защита, тя ще се повреди, но предполагам, че ще ми останат броени секунди, преди да ме усетят. Имам нужда от разсейване.
Тамос изправи рамене.
— Сторено.
Посочи голямата защита, която Умовете строяха близо до Нови Райзън. Беше вторият най-стар окръг на Хралупата и най-гъсто населен.
— Нови Райзън има най-много открита земя, там конницата и стрелците ни могат да нанесат най-много щети. Ако нападнем там…
— Побъркал си се! — каза Рена, когато Арлен се упъти към шатрата с гърмящите пръчки на Лийша, далеч от войниците и конете. Пешаците вече започваха похода на запад, докато конниците се подготвяха.
Между тях съпругите на Роджър не спираха да му се карат за безразсъдството, преминавайки от тесиански на скоростен красиански. Може би беше за добро, че Роджър не разбира всичко, което казваха. Жонгльорът не беше известен с гневливостта си, но можеше да е крайно упорит и язвителен.
— Това е единственият ни план, Рен — каза Арлен. — Хралупата ще бъде унищожена, ако не го направим. — Той си пое дълбоко дъх. — Може би дори ние ще загинем. Но не съм от тия, дето ще легнат и ще зачакат гибелта си.
Рена поклати глава.
— Нито пък аз. Вече не. Но трябва ли да ходиш сам?
Арлен кимна.
— Трябва да действаме бързо. Ако всичко мине по план, би трябвало да отида и да се върна за миг. Докато чуете взрива, вече би трябвало да съм на голямата защита и ще покривам отстъплението ви.
— „Би трябвало“ — повтори Рена, като не звучеше особено убедена. Аурата ѝ беше сприхава, ала изпълнена с решителност.
— И на мен не ми харесва ти да се сражаваш без мен — каза Арлен. — Но си виждала графа в битка. Не мисли. Хралупата има нужда да ѝ помогне. Разчитам на теб да го върнеш жив.
Рена кимна.
— Ще. Кълна се в слънцето.
Арлен видя как магията откликва на естествената ѝ сила, вля се в нея и озари аурата ѝ. Никога не бе изглеждала толкова красива. Той я пое в обятията си.
— Обичам те, Рена Бейлс.
Тя му се усмихна и дори красотата ѝ отпреди малко беше засенчена.
— Обичам те, Арлен Бейлс.
Обърна се и отиде при останалите. След миг зазвуча тръба и те тръгнаха. Арлен се съсредоточи и извлече магия от едно от буретата, изучавайки състава му до най-малката частичка. Материалите бяха изненадващо прости и той бе сигурен, че ще успее да им върне целостта.
Застана с лице към вече почти празното Гробище. Лийша и останалите билкари бяха отишли да организират лазарет близо до сражението, а съпругите на Роджър бяха тръгнали с него, за да добавят силата си към атаката.
Всички ще умрат, ако не прецениш нещата както трябва, прозвуча гласът на баща му в главата на Арлен. Трябваше да ги оставиш в безопасност зад защитите.
Арлен стисна зъби. Този глас щеше ли някога да си отиде? Дори сега, след като беше видял как баща му намушква с копието си демон пред очите му, гласът на Джеф Бейлс не спираше да нашепва страхливост в главата му.
Ала гласът беше прав, че правилният момент щеше да е ключов. Арлен можеше да усети как войниците се готвят за нападението и знаеше, че трябва да изчака достатъчно, за да привлекат вниманието на мисловния демон, но не толкова, че да започнат битката наистина. От мрежата на големите си защити Умовете на демоните можеха да подемат унищожителна контраатака, ако усетеха, че загубите на търтеи стават твърде големи.
Време е да ме видят всички, помисли си, влезе в голямата защита и моментално се материализира зад събраните дървари и Дървени войници. Скочи във въздуха и продължи нагоре, неповлиян от гравитацията, докато не се издигна достатъчно, за да може да вижда и местните, и демоните. Оформи ярка светлина в небето, която стресна демоните и даде сигнал за нападението.
Тамос бе настоял той да го води. Аурата му подсказваше, че има нещо общо с жените на Роджър, но причината нямаше значение. Никакви думи нямаше да разубедят графа, така че Арлен не си направи труда.