От едната страна на графа галопираше капитан Гамон, а от другата — Гаред Кътър. Гаред никога не беше особено добър конник, но явно се беше обучавал допълнително при красианците, така че успя да се задържи на седлото, докато Лавина прегазваше ядрони, а магията в копитата му го опияняваше от мощ. Гаред също попиваше магията, като не спираше да сече с огромната си брадва. С един-единствен удар отсече главата на един полски демон, който щеше иначе да събори графа от коня му.
Наблизо Рена лесно поддържаше скоростта им с Клетва. Тя отказваше упорито да сложи седло, но Рена бе успяла да убеди кобилата поне за сбруи, за да не пада от нея и да добави някаква закрила за защитите по петнистата козина на кобилата.
Кавалерията пронизваше и прегазваше десетки демони, убиваше само част от тях, но всички оставаха замаяни и неподготвени за пехотата отзад, водена от Дъг и Мернем. Двойката си заслужаваше името — разчленяваха демони със същата лекота като тази, с която разфасоваха прасета.
Но след това се спуснаха мълниеносните демони и започнаха да жарят бойното поле в невероятен за демони синхрон — Арлен разбра, че близкият мисловен демон е поел контрола.
Миг след това Арлен вече беше в Гробището и отново познаваше сандъка, за да го запомни добре, докато го отнася все по-дълбоко в защитата, а след това оттатък нея, под повърхността на Ала.
Навред за сетивата му се откриха пътища. Много от тях водеха до повърхността, докато други го изкушаваха все по-навътре в Ядрото, откъдето извираше цялата магия на света.
Той ги пренебрегна и се съсредоточи да се насочи нагоре. Никой от магическите пътища не бе особено пряк, но някои бяха кратки, а други се извиваха километри наред, преди да излязат на повърхността. Вкуси ги и се опита да долови накъде водеха. Беше лесно в това състояние да разпраща частици от себе си и да обхожда тези магически пътища, докато стои на едно и също място, но бяха толкова много… лабиринт, в който човек можеше да се изгуби за няколко живота на напред.
Въпреки това объркване демонските защити бяха достатъчно лесни за намиране след няколко мига на концентрация. Ключовата защита от мрежата извличаше сила като водовъртеж, започвайки от зъбите. Той позволи на течението да го повлече и се изненада колко е силно. За миг се побоя, че ще го всмуче напълно, цялото му същество — унищожено от мощта на демонската защита. Той обаче събра сили и се отдръпна точно навреме, като откри най-близкия изход до повърхността и доби физическа форма. На повърхността отново за миг почувства присъствието на Ума, но тогава се активираха и собствените му защити. Надяваше се досегът да е бил твърде кратък, за да го усети мисловният демон отсреща. Прибра възможно най-дълбоко у себе си собствената си магическа сила и нарисува няколко защити на объркване, за да скрие присъствието си.
Доближи голямата защита, усещайки отблъскващата ѝ мощ. Полудемоничната му природа му позволи да се приближи повече отколкото някой нормален човек, но все пак остана на поне шест метра от границите ѝ. Вътре се виждаха каменните и дървесните демони, които работеха неуморно, за да подсилят символа в земята. Други патрулираха периметъра. Постави бурето възможно най-близо до зъбите, след което го избута с крак напред, за да премине остатъка от разстоянието, без да се взриви. Можеше и да го хвърли, но силата му растеше през цялото време и не вярваше на прицела си.
Бурето спря да се търкаля на около три метра от ръба. Достатъчно е. Арлен вдигна ръка във въздуха, за да нарисува огнена защита.
Но след това чу рев и се обърна. Десетки полски демони го връхлитаха. Арлен се намръщи. Въпреки усилията си очевидно не можеше да избегне да го видят толкова близо до центъра на мощта им. Местният Ум може би не можеше да определи точно къде се намира Арлен, но бе доловил достатъчно, за да реши, че си струва да изпрати полските демони натам. Нямаше значение дали го виждат, или не. На открито нямаше къде да скрие.
Когато го настигнаха първите редове, Арлен се дематериализира с намерението да ги остави да го подминат и да взриви гърмящите пръчки, преди да стане твърде късно.
Но в мига на безплътие местният Ум го нападна.
Усети натиска на волята му, но Арлен и преди се бе вкопчвал в подобна схватка. Той събра умствените си сили и отвърна на удара само за да се блъсне в непреодолима преграда.
Голямата защита.
Твърде късно Арлен осъзна грешката си. Защитата не бе само физическа бариера и източник на сила. Също така защитаваше ума на ядрона от нежелани намеси, както мисловните защити на Арлен помагаха на него.