Той се хвърли отново и отново към преградата и внезапно го осени за пръв път точно как са се чувствали Едноръкия и останалите демони, опитвайки се да преодолеят защитните кръгове на Арлен през годините. Разгневени. Объркани. Обезсърчени.
Уязвими.
В този миг на първоначално отчаяние демонът го атакува, пресягайки се оттатък защитите без риск за себе си, подобно на Уонда Кътър на ръба на голямата защита, докато избиваше ядрони с лъка си.
Князът с лекота преодоля защитата му и сграбчи в лапите си ума на Арлен. Научи го колко арогантен е бил да се мисли за достоен противник на едно от тези същества.
Рена беше права. В първото съревнование беше извадил късмет, а дори и тогава щеше да изгуби, ако не беше тя. Въпреки всичко научено още беше пълен новак във форма на сражение, за която тези демони се обучаваха цял живот.
Арлен събра цялата си сила и воля, опитвайки се да се материализира. Ако успееше, щеше да активира психозащитата си и между него и защитната мрежа на Хралупата оставаха само стотина ядрона.
Само.
Ала князът пречеше на атомите му да се съберат. Арлен намери пътека към Ядрото и се опита да се отдалечи натам, но и това бе напразно. Демонът го беше приковал и силом изцеждаше магията от съществото му. Дори под формата на мъглица Арлен осъзна, че може да усеща болка, и ако имаше глас, щеше да крещи.
Мислеше си, че демонът просто ще го довърши безмилостно, но атаката спря точно на ръба на смъртта, точно преди и последната част от енергията му да свърши, оставяйки го като след огромна кръвозагуба. Тогава чу гласа на чудовището.
Какъв глупак, да напусне средоточието на силата си и да дойде след нас, предаде ядронът на останалите от вида си.
Сигурно си е мислел, че търтеите му ще ни разсеят в безсмисления си щурм, отвърна втори.
Глупак, съгласи се трети. Усети психическото присъствие на останалите два ядрона как се добавя към вече смазващия натиск на първия.
Трябва да се освободя. Той се помъчи отново да освободи хватката им. Другите нямат шанс без мен.
Бои се за търтеите си! Мисълта сякаш развесели останалите. Как този е успял да надвие един от братята ни?
Скоро ще узнаем. Мисълта бе изпълнена с глад, какъвто Арлен никога не беше изпитвал. Знанието и опитът бяха храна за тези създания и нямаха търпение да се нагостят с ума му, така както Арлен би потънал в историческа книга.
Разходиха се из спомените му и го принудиха да изживее всяко тежко и болезнено чувство в живота си отново, отпиваха от болката, слабостта и унижението му като от анжиерско бренди.
Ненадейно отново се оказа на десет и лежеше на земята, покрил глава с ръце, докато Коуби Фишър буквално го риташе до напикаване. Коуби, Гарт и Уилъм Фишър бяха го пребили, задето се беше осмелил да говори със сестрата на Уилъм Али, която беше на дванайсет. Арлен тайно бе влюбен в нея, мислейки я за по-добра от момчетата, които го измъчваха.
Но Али се бе оказала същата като тях, смеейки се редом с момчетата, докато той стискаше прогизналите си от урина гащи и бягаше разплакан.
Демоните останаха по-дълго в този миг, излъчвайки удоволствие. Няма нищо по-сладко от унижението, помисли единият.
На мен ми харесва яростта, и тримата заедно изгледаха момента няколко седмици по-късно, когато Арлен си отмъсти жестоко. Толкова е… примитивен.
От демона, който го държеше прикован, Арлен долови презрение. Да ядосаш човек, е толкова лесно, колкото да накараш огнен търтей да пламне. Такава е природата им. Терзанието е къде-къде по-изискан вкус.
Арлен се оказа на единайсет и отново гледаше, докато заедно с баща си наблюдаваха безучастно как демоните разкъсват майка му и Мария на парчета. Опита се отново да изкрещи, но нямаше нито уста, нито дробове.
Не можеше с нищо да спре нашествието на демоните в ума си. Подобно на деца с торбичка захаросани лешници пред жонгльорско представление, те гледаха онази нощ, в която Мери скъса с него, яхнала раменете му, докато той се луташе по улиците на крепостта Мливари сам нощем, а по лицето му дъждът се смесваше със сълзите.
Вместо с ритници демоните го изтезаваха с това. Някои спомени бяха останали завинаги заедно с Арлен, а други бе забравил, докато демоните не ги изровеха като дребни дрънкулки в нечий дюкян.
Беше в една от шатрите за гости на Абан, опитвайки се отчаяно да вдигне панталона си, когато една от неженените дъщери на кхафита „случайно“ го беше хванала да мастурбира. Тя му предложи помощ и Арлен не можа да реши кое го плаши повече, да даде на красианския си приятел — който навярно беше организирал всичко това — причина да му се обиди и да го принуди да се ожени за нея, или да изтърпи подигравките ѝ от липсата си на опит.