Тъкмо се бяха погрижили последните ранени от лазарета в Нова закрила да пристигнат в голямата лечебница в Хралупата. Лийша беше много горда от голямата сграда, когато я бяха вдигнали, но сега, с толкова много хора вътре, изглеждаше напълно недостатъчна. Ако Хралупата издържеше, Лийша трябваше да я уголеми.
Заради раните на капитан Гамон Тамос отново бе установил пряк контрол над Дървените войници. Беше свикал това последно съвещание, за да се подготвят за предстоящата нощ. Там бяха Гаред, Уонда, Дъг и Мерем, както и Рена, Роджър, Аманвах, Сиквах и Енкидо. Бяха пуснали дори Кавъл, макар пазачите да го бяха обезоръжили и да го държаха строго под око. Пастир Хейс и чадо Франк стискаха Каноните си, затворили очи, и нашепваха молитви.
Лийша отново погледна Тамос и за миг ѝ се прищя да е Ахман. Не за пръв път се запита какво ли се случва на юг, в Дара на Еверам. Дали бяха под подобно нападение? Навярно, но Лийша не се тревожеше толкова за красианците, колкото за Хралупата.
Не беше честно спрямо Тамос, но не можеше да не го сравнява с красианския си любовник. Каквито и зверства да бе извършил Джардир в името на Свещената си война срещу демоните, мъжът излъчваше увереност и вдъхновяваше другите. Тамос беше добър мъж, силен мъж, ала излъчваше непрестанно съмнение и това си личеше.
Аманвах зададе въпроса в умовете на всички.
— Къде е пар’чинът?
— Спи — отвърна Лийша.
Аманвах я изгледа студено и преценяващо.
— Почти залез-слънце е. Дали да не го събудим?
Лийша поклати глава.
— Получи тежък удар по главата. Ако го дърпаме и му викаме да се събуди, едва ли ще постигнем успех, а и така да е, няма да е добре за него.
Тамос спря да крачи.
— Той ни спечели този един ден и ние се възползвахме максимално от него. От нас зависи да удържим Хралупата, докато се събуди. Ако се събуди.
— Ще се събуди — намеси се Рена. — Когато слънцето залезе, силата му ще се върне.
— Като демон — рече чадо Франк.
Рена моментално се озова в другия край на стаята, лицето ѝ беше разкривено от животинска гримаса. Франк се препъна назад, улучи един стол и се прекатури през него.
— Я повтори — предизвика го тя.
Франк бързо се изправи на крака. Беше по-висок от Рена, но тя изглеждаше по-едрата от двамата, движейки се напред, а той се свиваше назад. Лийша си пое дъх, защото болката в главата отново беше започнала. Междуособиците помагаха само на ядроните, но и тя искаше да удари свещеника, а и нямаше сили да отиде да ги разтърве.
За нейна изненада самият пастир сложи край на стълкновението, като постави решително длан на рамото на Франк.
— Чадото ще мълчи.
Франк погледна господаря си невярващо, но очите на пастира излъчваха непоколебимост.
— Негова Светлост е прав. Както и да го е сторил, господин Бейлс спаси всички ни снощи. Ако е нарушил повелите на Създателя, за да го стори, нека Създателя го съди в отвъдното. Ние пък просто трябва да се благодарим, че видяхме още един изгрев.
Рена го погледна и кимна.
— Не съм мъжът си, но ще направя всичко възможно.
Тамос я погледна колебливо.
— А можеш ли… ъм… — Той вдигна ръка и с тромав жест нарисува някакво подобие на защита във въздуха.
Рена поклати глава отрицателно.
— По-скоро не, но мога да откъсна крака на някой демон и да му го натикам в гърлото.
Гаред се позасмя.
— Видях я да го прави.
Бумтенето в главата на Лийша продължи. Дали това щеше да е достатъчно?
Рена стоеше редом със селяните от Нова закрила, когато падна нощта. Знаеше, че присъствието ѝ им влива сили, и се радваше на това, но ѝ се щеше до нея да има някой, който също да ѝ влее сили. Арлен още беше в безсъзнание, а Тамос бе разделил силите си поравно по слабите точки на защитната мрежа, тъй като нямаше как да ги концентрира на едно място. Лийша беше настояла лечебницата ѝ да остане в Хралупата, където щеше да е в безопасност. Цели отряди билкарки и доброволци стояха в готовност с каручки, за да пренасят ранените.
Генерал Гаред и дърварите охраняваха Нови Райзън, където източният мисловен демон бе построил защитата си, а Тамос и повечето от Дървените войници чакаха при границата на Мъчнокрай на запад. Останалите окръзи си имаха собствени сили, хора, готови за действие с копия и щитове, но никой не можеше да прецени точно къде ще нанесат поредния си удар демоните.
Рена бе поела командването в Нова закрила заедно с Роджър и красианците, за да подкрепят местните, които бяха понесли тежки загуби предишната нощ. Останалите жонгльори се бяха разпределили по другите окръзи, за да помагат с каквото могат.