— Откъм гората! — извика Кавъл и Рена се обърна с ругатни на устните.
При дърветата се събираха огромните демони, помъкнали стволове и канари в лапите си.
Рена застина разколебана, ала Кавъл пое командването.
— Стрелци! — извика той. — Целите ви са каменните демони! Оставете всичко друго! Ние ще се справим с дървесните!
Някои погледнаха Рена и тя стисна зъби. Трябваше да предугади, че това е просто отклоняване на вниманието, и сега глупаво бе прахосала по-голямата част от амунициите им. Мразеше да си признае това, но не бе в стихията си. Кавъл бе спокоен и готов да води, обучавал се бе цял живот за това.
— Правете каквото ви казва той!
Отново стреляха, този път по цели, които дори новак не можеше да пропусне. През това време шарумите се затичаха напред, досами ръба на защитната мрежа, използвайки инерцията в полза на леките си метателни копия. Оръжията им пронизаха дървесните демони в сърцата и ги повалиха. Демоните изпищяха, опитвайки се да извадят оръжията, ала отбранителните защити в тях пречеха на чудовищата, а атакуващите извличаха магия от сърцевината им и я вливаха в раните им.
Стрелците постигаха по-малки успехи. Бяха похабили най-добрите си стрели и по-простоватите, издялани от тях самите, оставаха да стърчат в каменните демони като карфици във възглавничка. Демоните все пак ревяха, но по-скоро от раздразнение. Засилваха се и запращаха тежките си канари напред.
Всички се пръснаха, ала създанията не се целеха в хората. Една скала премина през дървена ограда, част от защитата, и я направи на трески. Друга се заби в един насип. Огнените демони плюеха огън по част от скалите и макар пламъците да угасваха на ръба на защитата, самите камъни оставаха нажежени. Един разби вратата на една плевня, от която скоро заизлизаха дим и пламъци.
Демоните прииждаха още и още. Дори след като част от каменните демони изпонападаха, целите обсипани в стрели, други бързо ги замениха.
Роджър отново вдигна цигулката си, ала преди да успее да оформи мелодия, един дървесен демон хвърли по него и съпругите му дънер с размерите на каца за бира. Роджър успя да се изтърколи встрани, а Аманвах и Сиквах се хвърлиха на земята, като изцапаха ярките си копринени одежди, но спасиха живота си. Тримата изтичаха, за да се скрият, докато другите демони не спираха да ги обсипват с камъни и дървета.
Знаят, осъзна Рена. Умовете могат да виждат през очите на търтеите си.
Мисълта я изпълни с гняв и тя усети как голямата защита откликва на него. Тя започна да извлича тази сила, която я заля рязко, ала бе споходена и от болка, сякаш падаше в котел с вряща вода. Не можеше да понесе това задълго, затова нарисува огнена защита във въздуха към нападателите на Роджър и съпругите му и със задоволство видя как трите дървесни демона избухват в пламъци и се сриват в пепелища.
След това обаче краката на Рена поддадоха и тя едва успя да се подпре на ръце, преди лицето ѝ да се удари в земята. Не ѝ достигаше въздух, а гърлото ѝ пресъхна, очите я заболяха. Силата, която я беше изпълнила едва преди миг, сега я беше напуснала и мускулите ѝ бяха омекнали като вода.
Това ли чувства Арлен? — запита се тя. Как го понася?
Тя се насили да се надигне отново и се опита пак да извлече сила от голямата защита, ала този път не успя. Все още чувстваше ритъма на силата под себе си, мощен както винаги, но каквато и връзка да бе успяла да установи, вече я нямаше.
Само че докато въртеше глава от една хаотична сцена към друга, знаеше, че трябва да направи нещо. Красианците вече нямаха копия за хвърляне, а селяните стреляха с толкова зле скалъпени стрели, че повечето се разбиваха в броните на демоните. Пожарът в плевнята бе овладян от хората с кофи вода, но огнените демони нажежаваха все повече камъни и скоро пожарите щяха да са твърде много. Въздушните демони продължаваха да обсипват всички с камъни, а останалите се събираха на едно място и чакаха защитата да се провали.
Рена посегна към колана си и почувства успокояващата дръжка на ножа на баща си. Няма лесен начин да изореш нива, казваше Харл. Превиваш гръб и свършваш работата.
Магията откликна на решителността ѝ, изпълни я със сила отново, а тя нададе вик и изтича в нощта. Отзад извика и Кавъл, последван от светкавично строяващите се шаруми, които тръгнаха след нея.