Всичко останало бяха размазаните в скоростта очертания на лапи и метал, докато лъкатушеше встрани от по-слабите демони, риташе, мушкаше, никога не забавяше. Във въздуха се изви сукървица, когато отсече ръката на един полски демон, след което изрита един от огнените в гърлото и го задави със собствения му пламък. Нокти тракаха по щитове, проблясваше магия, копия влажно се забиваха в ядрони, мъже крещяха, пронизани от зъбите и ноктите на демони.
И изведнъж се озова пред първия каменен демон, смачквайки с крак огнения, който нажежаваше камъка му. Рена използва огнения демон, за да отскочи по-високо, към врата на каменния и уязвимото място там.
Дори дългото острие на ножа на баща ѝ не можеше да пререже гърлото на такова чудовище, но тя го използва за ръкохватка, премести се зад демона и преметна през врата му огърлицата си от речни камъни, след което се увеси с цялата си тежест назад. Защитените камъни се озариха и започнаха да притискат навътре, използвайки силата на ядрона срещу него. След няколко мига главата се отдели от тялото насред искри и мощна струя гнилоч. Рена се приземи приклекнала и се огледа за следваща жертва.
Само че се оказа, че жертвите търсят нея. Очите на всеки демон в полето се бяха вперили в нея като хиляда котки, застинали край една и съща мишка.
Роджър изумен видя как Рена успя да нарисува защита във въздуха и демоните, които се бяха опитали да го убият, експлодираха и успяха да изпищят едва по веднъж, преди да се разпаднат на прах. Ако можеше да съди по изражението ѝ, тя бе не по-малко изненадана.
За миг надеждата му се възвърна, защото помнеше какво бе направил Арлен предишната нощ. След това обаче младата жена се олюля и в главата на жонгльора прозвуча гласът на Арлен. Няма такова нещо като Избавител, Роджър. Ако хората искат да се спасят, ще трябва да се научат сами как.
Рена явно също го осъзна и се отказа от магията — вместо това се спусна напред в нощта и си проби път през множеството ядрони, точно както някога Арлен го беше сторил в Битката за Хралупата, като се справи за няколко секунди с каменен демон, докато Роджър още зяпаше невярващо иззад насипа, където се беше скрил със съпругите си.
Кавъл поведе воините си след Рена и поне веднъж Роджър имаше защо да благодари за присъствието на бруталния строеви офицер и на останалите шаруми. Селяните се тресяха от нерешителност и страх, а шарумите се движеха в стегнат квадрат, защитавайки и себе си, и събратята си. Използваха копията си като едно и покосяваха полски демони, както жътвари косяха ечемик.
Изглеждаше, че могат да обърнат нещата в своя полза, ако се справят с каменните демони, но се случи нещо кошмарно. Демоните завъртяха глави към Рена, пренебрегвайки всекиго другиго, и се втурнаха към нея. Дори каменните демони пуснаха камъните си и се нахвърлиха върху момичето с огромните си лапи.
Рена успя няколко секунди буквално да тича по гърбовете на полските демони като изкусен майстор танцьор. Един снежен демон плю срещу нея, но тя се отдръпна и храчката му улучи крака на един от каменните. С добре насочен ритник тя строши замръзналия крайник и чудовището се катурна в купчината останали, увеличавайки хаоса.
Но след това един дървесен демон я улучи с част от ствол достатъчно силно, за да отхвърчи тя на няколко метра встрани. Рена се опита да се изправи, но това бе моментът, който демоните чакаха. Зъбите и ноктите им не можеха да се заловят почти никъде по тялото ѝ заради татуировките ѝ, ала тук-таме намираха пролуки и Рена само след мигове кървеше обилно. Скоро татуировките ѝ щяха да са зацапани и безполезни.
Кавъл се провикна и шарумите се опитаха храбро да я спасят, но един от демоните пред тях се надигна и разгъна дългото си тяло, а от него израсна шипесто пипало, с което звярът замахна над върховете на щитовете им. Воините носеха майсторски изработени и защитени метални шлемове под тюрбаните си, ала пипалото на демона премина през тях като през диня и уби на място неколцина.
Кавъл подсвирна пронизително и шарумите смениха строя си, обграждайки съществото, което можеше да е само мимическият демон, за който бяха споменали Рена и Арлен. Роджър и преди беше виждал тази тактика. Тези отпред щяха да поемат удара на демона, а тези отзад да нанесат свой.
Ала мимикът не бе подобен на нищо, срещу което някога се бяха изправяли. Когато се опитаха да преминат зад него, съществото се усука по невъзможен начин, а когато и това не му беше достатъчно, навсякъде по него израснаха още очи, както и още пипала, така че сега бе с лице към всеки воин поотделно. Пипалата сграбчваха падналите воини и замлатиха с телата останалите. Дори когато някой шарум имаше късмета да улучи чудовището, копието му преминаваше през него като през дим. Когато воинът отдръпнеше оръжието си, мимикът оставаше невредим. Върху ядрона се посипаха стрели, но и те изпопадаха на земята зад него.