Демоните се хвърлиха веднага към зданията, но хората от горните етажи на къщите ги поляха със запалителна течност и хвърлиха върху им факли, като подпалиха течния демонски огън.
Прозвуча още един рог.
— Сега — рече с обичайната си лаконичност Колив. Постави стълбата си и се изкачи бързо, хвана едно въже с тежест в края и го хвърли през един прозорец на третия етаж.
Роджър спря да свири и натика цигулката си в торбата с чудесии на рамото си. Изтича нагоре почти толкова ловко, колкото Колив, като се хвана за рамото му, докато наблюдателят скачаше. Мъже на прозореца дръпнаха въжето, а двамата в другия му край прибраха крака, усещайки повеите от почти улучилите ги демонски лапи.
Забиха се в черната от сажди стена на сградата и счупиха част от рехавото дърво, но Колив вече се катереше през прозореца и дърпаше със себе си Роджър, който висеше от него.
Измъкнаха се точно навреме, докато граф Тамос и Гаред поведоха в щурм тежки конници в скупчените демони. Роджър се загледа с тъга към мястото им отпреди няколко секунди, прегазено от стотици подковани копита.
— Ще ми липсва този защитен кръг.
Рена крачеше неспокойно — ненавиждаше начина, по който ѝ се налагаше да се крие от ожесточената битка навън. Но както и с Арлен по-рано, демоните вече я познаваха и изоставяха всичко, за да ѝ се нахвърлят, когато пристъпеше оттатък защитите.
Човеците бяха в пълно отстъпление, когато се показаха, а по петите им търчаха стотици ядрони. Поне една трета от стрелците по сградите не се завърнаха. Кавалерията на Тамос явно бе понесла още по-тежки поражения, всеки кон носеше по двама души, а още липсваха стотици. Те покриваха пешаците, но и конниците вече бягаха и останали без копия, повечето размахваха защитени секири и чукове. Колив беше метнал Роджър на рамо, докато тичаше. Те се стичаха покрай Рена, докато тя стоеше сама на ръба на защитата, дишаше дълбоко и усещаше как магията се струпва около краката ѝ. Когато всички преминаха, тя извлече от нея.
Пренебрегна по-слабите демони и се съсредоточи върху каменните, като рисуваше огнени и ударни защити, насочвайки магията към процепите в броните им. Улучваше рамене и колене, не я вълнуваше толкова дали ще ги убие, колкото да им попречи да хвърлят смъртоносните си канари.
Тази нощ успя да издържи повече, ала бързо стигна до границата си, замаяна и сякаш обгорена отвътре.
Демоните все така прииждаха. Рена падна на коляно, подпря се на паветата с една ръка и отново извлече от магията.
Мускулите на Лийша като че се връзваха на възли, когато до лечебницата ѝ долетяха звуците от битката. Ранените бяха твърде много, за да ги преместват, а и къде щяха да ги местят, ако паднеше Гробището?
Засега голямата защита беше в безопасност. Оформена от широки павирани улици, дебели ниски стени и огромни отрязъци от земя, защитата щеше да падне едва след часове бомбардировка — а дори и тогава лечебницата и останалите населени зони си имаха собствени защити. Едва ли демоните можеха да ги унищожат само за една нощ.
Само че нямат нужда, напомни си тя. Имат нужда просто да нанесат повече поражения, отколкото можем да поправим за месец. След това ще дойдат и ще довършат работата.
Отвън затрещяха последните от гръмовните ѝ пръчки и като дъжд се посипаха канари. Всеки трясък представляваше остра болка в окото ѝ. Главоболията се бяха върнали утроени по Новолунието, но нямаше какво да направи, освен да търпи. Не можеше да си позволи да взима силните лекарства, с които се лекуваше обикновено, а нито тя, нито Тамос бяха в състояние да опитат другото решение.
Лийша не беше свикнала да се чувства толкова безпомощна. Отчаяно ѝ се щеше да е навън и да помага, но на какво можеше да се надява? Умението ѝ на билкарка вече беше влязло в употреба, а дърварите използваха последните останки от фойерверките ѝ, киселина и отвари за сън. Можеше да рискува живота си, като помага на бойното поле, но какъв бе смисълът? Ранените се изливаха непрестанно в лечебницата, предостатъчно, за да напълнят ръцете на всички билкари и помощници.
Огледа се из главното помещение, а леглата и подът бяха изпълнени с викове на болка, бели превръзки и червени петна. Тези в стабилно състояние бяха вече в Свещения дом на пастир Хейс, но и така в лечебницата просто нямаше място за всички.