Той извлече мощ оттам през Рена, докато аурата ѝ не се възстанови лека-полека, а защитите по кожата ѝ се разгоряха отново от само себе си.
— Арлен — едва промълви тя и се хвърли на врата му със страстна и дълга целувка.
Арлен я погледна в очите.
— Обещах, че ще умра, преди да дам Хралупата на демоните, Рен. И ти ли наистина го мислеше, когато го каза?
Рена кимна.
— Всяка думичка.
Арлен отново я целуна. Поотдръпна се и улови ръката ѝ здраво.
— Тогава — с мен. — Двамата се преизпълниха с магия от голямата защита.
— Отворете щитовете! — извика Арлен и Дървените войници се разтвориха в две редици, за да открият гледката към врага. Като един, двамата вдигнаха ръце, за да рисуват защити във въздуха.
Когато зората дойде и разбиващите се канари, експлодиращите фойерверки и писъците на болка спряха, Лийша плака. Последните нотки на Песента на Новолунието отекнаха, когато жонгльорите на Роджър пуснаха инструментите си със схванати и кървящи пръсти. Последва миг тишина, а после — нестроен възглас на радост из цялата Хралупа.
Бяха оцелели.
Някои от нас, поправи се Лийша, докато се взираше в покровите и телата под тях, пръснати навред из Гробището. Битката не беше приключила, когато Арлен и Рена се строполиха от изтощение. От останалите окръзи пристигнаха подкрепления, когато на всички им стана ясно, че демоните натискат с всичките си сили към центъра на Хралупата, и последваха още сражения. Арлен и Рена дотогава бяха унищожили повечето от по-големите демони и бяха лишили останалите от амуниции. Всичко премина в близък бой, зъби и нокти срещу защитена стомана, а Гаред и Тамос предвождаха щурм след щурм.
Ранените бяха толкова много, че тя се беше принудила да ги подрежда първо на площада, а след това — по улиците. Смърт цареше навсякъде, ала тя нямаше време, нито помощници, та да мести телата. Хиляди мъртви и ранени лежаха едни до други. Дори тези, останали на крака, изглеждаха полумъртви. Никой не беше спал от дни.
Премести натъжен поглед върху Свещения дом, където бяха дали последен отпор в Битката за Хралупата — сега покривът бе порутен от няколко канари. Може би така бе по-добре, след като пастир Хейс строеше катедралата си, която щеше да я замени. Нови Райзън бе изравнен със земята, както и вече горчиво именуваният Сладка утеха, но в другите окръзи защитите бяха издържали.
С помощта на рогове и ракети Тамос се ориентираше къде по границата защитниците имат нужда от помощ. Жонгльорите на Роджър изтикваха демоните назад и ги объркваха, когато дърварите нападаха, а Колив и останалите шаруми все се оказваха в най-свирепите сражения.
Отиде в личната си стая в лечебницата, за да провери как е Роджър. Той беше подпрян на бюрото ѝ, цялата му глава в превръзки, а Аманвах и Сиквах се редуваха да му задават въпроси и да му говорят, за да го държат буден и нащрек. Аманвах беше използвала своите последни два хора, за да затвори раната, но и така бе понесъл тежка травма на главата и имаше възможност, ако припадне, да не се събуди повече.
— Как е той? — попита Лийша.
— Ще се възстанови — отвърна Аманвах. — Заровете ми казват, че Еверам още има нужда от него.
— Има нужда от всички ни.
— Моят народ смята чините за слаби — рече Аманвах, — но баща ми спомена колко е силно племето от Хралупата. И в това, както и във всичко друго, беше прав. Хората ти отдадоха голяма чест на Създателя през това Новолуние. Ще се надигнете, по-силни от всякога.
Лийша поклати глава.
— Не можем да си позволим да понасяме такива загуби. Ще трябва да подсилим още повече големите си защити и да махнем хората от улиците по Новолуние. Да изкопаем мазета, тунели, канали…
— Трябва да построите Подземен град — каза Аманвах.
— Добре като за начало — някой се обади зад нея, — но няма да е достатъчно.
Лийша се обърна и се ококори.
— Арлен! — провикна се и се хвърли на врата му, преди да се замисли. Той отвърна нежно на прегръдката ѝ и за пръв път през тези дни Лийша усети капчица надежда. — Благодаря на Създателя, че си добре. Няма да оцелеем още едно Новолуние без теб.
Арлен я изгледа тъжно.
— Може и да се наложи. Аз съм причината Умовете да са дошли тук. Цялата вина е моя.
— Това не е… — Започна Лийша.
— Демоните бяха в главата ми, Лийша — прекъсна я Арлен. — Чух плановете им и по-лошо, те чуха моя. Знаят всичко, което знам и аз, включително плановете ми за Джардир, как мисля да обърна нападението срещу тях. Всичко, което кроях, безсмислено само в един миг.