— Как мога да победя враговете си, когато настъпи Новолунието? — попита той.
Иневера отново поръси кръвта му върху заровете и ги хвърли на пода. Видя нещо, от което аурата ѝ се изостри като коса, и тя запълзя на колене и длани, за да огледа заровете от всички страни. Прозрачното ѝ облекло се опъна по нея и ѝ придаде вид, готов за сношение, ала растящата аура на страх изтика всички подобни мисли от ума му. Виждаше нещо, което не искаше да му каже, и търсеше начин да го скрие. Искаше да ѝ се разкрещи, да я накара силом да му разкрие какво вижда, но с мъка запази спокойствие.
Накрая тя вдигна глава към него.
— Избавителя трябва да излезе сам в нощта, за да ловува в центъра на паяжината, или всичко ще е изгубено, когато Алагай Ка и князете му дойдат. Но дори да оцелееш, цената ще е тежка.
Страхът в аурата ѝ сякаш се пресегна и достигна и него. Не искаше той да рискува живота си. Защо? От любов ли, или заместникът просто още не бе готов? Нямаше как да разбере. Той се възненавидя, задето си мислеше подобни неща, но тя неведнъж го бе подлъгвала.
— Князе? — попита той вместо това. — Колцина? Каква паяжина?
— Ще се надигнат седмина, по един за всеки пласт от бездната на Ний — рече Иневера, — но само трима ще нападнат Дара на Еверам.
— Само, казваш. — Джардир поклати глава. — Брадати Еверам. Един почти ни унищожи.
— Тогава ти не беше подготвен — каза Иневера.
— Вмъкна се в палата ми, Иневера — каза Джардир, — промъкна се покрай най-добрите ни защити, сякаш ги нямаше.
— Оттогава сме добавили допълнителни — каза Иневера, — князете на алагаите няма ги преодолеят толкова лесно сега, а аз ще хвърля заровете, за да открия най-слабите точки в мрежата ни и да ги подсиля.
Джардир кимна.
— А тази паяжина?
Иневера вдигна рамене.
— Не мога да ти кажа нищо за нея.
— Няма ли да се опиташ да ме отклониш от пътя? — попита той.
Неговата дживах ка поклати тъжно глава.
— Това е иневера. Ти си този, който трябва да тържествува в Шарак Ка, съпруже.
Или да загуби. Иневера не го каза, но думите личаха ясно в аурата ѝ. Успехът му не беше гарантиран.
— Къде ще нанесат най-тежкия си удар демоните? — попита Джардир. Това беше най-неотложният въпрос. — Къде да разположа силите си?
Иневера хвърли заровете си и дълго се взира в резултата. Накрая въздъхна.
— Не знам. Твърде много променливи има. Ще опитам отново следващите дни.
— Опитвай всеки ден — рече Джардир. — Сто пъти, ако е нужно. Нищо не е по-важно от това.
Иневера се поклони леко и вдигна заровете си за последно.
— Сега ще хвърлим за идното утро.
Джардир кимна. Правеха това всяка нощ почти двайсет години. В някои дни заровете не му казваха нищо — поне нищо, което Иневера да сподели, — но понякога го предупреждаваха за скрити ножове и отрова, както и кога да е готов да се възползва от някое преимущество.
Иневера покапа последната му кръв в купичката си и разклати костите, след което произнесе думите, които Джардир бе чувал безброй пъти.
— Животодаряващи Еверам, Приносител на вечния пламък, чуй просбата ми: дай на този свой нищожен слуга познание за бъдното. Разкажи ми за Ахман, син на Хошкамин, последен от рода на Джардир, седми син на Каджи.
Тя хвърли заровете и те се пръснаха нашироко, символите запулсираха.
— Ще дадеш могъщ дар на дама’тингите днес — каза Иневера.
— Колко съм великодушен — отбеляза Джардир. Не видя измама у съпругата си, но това не значеше, че ще даде дара си драговолно, нито пък че няма да е нещо, което ще измъкнат от него с лукавство.
Иневера не показа с нищо, че го е чула.
— Ще спечелиш още воини тази вечер, но утре ще изгубиш други.
— Ще спечеля през нощта? Ще изгубя през деня? Как е възможно това?
— Не знам — отвърна Иневера, но Джардир долови по аурата ѝ, че думите ѝ са само наполовина верни, и отново потисна изблик на гняв. Какви тайни криеше от него? Как да поведе хората си към победа, когато собствената му съпруга пазеше тайни за воините му?
Както често напоследък през последните седмици, мислите му отново се обърнаха към Лийша Пейпър. Онази жена също можеше да е вбесяваща по свой си начин, но Джардир не мислеше, че някога го е лъгала. Щеше му се тя да е сега до него, а не тази… тунелна змия.
— Скоро след изгрев-слънце утре, неочакван вестоносец ще ти донесе лоши новини — продължи Иневера.