— Това се случва всеки ден — отвърна Джардир, почти изгубил интерес.
Иневера поклати глава.
— Този е минал през смъртта, за да донесе вестта си.
Това върна вниманието на Джардир и той вдигна глава. Иневера бе присвила очи в заровете.
— Вестта ще ти донесе болка.
Не видя измама, ала докато говореше, аурата ѝ пулсираше. В изражението ѝ нямаше никаква следа от това, но за неговите очи бе ясно като бял ден.
Съчувствие. Без дори да разбере причината, сърцето ѝ се бе свило за него. Неговата болка бе и нейна.
Той се пресегна към нея — гневът му се беше изпарил — и нежно докосна лицето ѝ. Тя го погледна и аурата ѝ се озари както никога преди.
Каквото и друго да чувстваше тя, каквито и други намерения да имаше, тя го обичаше.
О, моя дживах ка, помисли си тъжно Джардир. Колко съм те наскърбил.
— Избавителят не иска смущения, кхафит! — Джардир чу ръмженето на Хасик дори през покритите с гоблени стени и вратата на покоите на Иневера. С короната на главата си можеше да чуе крилете на птиците високо в небето, а неговият аджин’пал не беше тих човек.
Джардир седна в постелята и събуди Иневера. Абан.
Погледна съпругата си и ѝ се усмихна, опитвайки се да предаде цялата любов, която чувстваше към нея, ала знаеше, че не успява. Усмивката на Иневера бе искрена и аурата ѝ върна любовта му със същата сила.
Той я целуна.
— Дългът зове, любима моя.
Тя кимна и му помогна да се облече, преди да подготви и себе си. Когато бяха готови, излязоха от стаята и се върнаха в тронната зала.
Беше празна, но това не бе изненадващо след урока на Асъм. Джардир подуши кръвта на дамаджите по килима.
Посочи към няколко капчици.
— Ичах.
Подуши отново и се обърна два метра встрани.
— Кезан.
Иневера кимна, взе няколко специални парчета плат и внимателно попи колкото можеше повече от кръвта им, за да я използва за заклинанията си. Ако дамаджите му се обърнеха срещу него за това унижение, той искаше да го знае. Неговите синове в племената джама и канджин още бяха в бидотата си на ний’дамати, но сам щеше да ги издигне до дамаджи, ако така племената биха останали обединени.
Качи се по стълбите до Черепния трон и отметна защитеното си наметало, когато седна. Изчака Иневера да се присъедини към него на подиума и плесна силно с ръце. Хасик веднага се показа на прага и се поклони доземи.
— Пусни Абан да влезе — каза Джардир.
Хасик вдигна вежди изненадано, но кимна и след миг се показа и Абан и се поклони, доколкото патерицата му позволяваше.
— Абан, друже! — Джардир направи знак на кхафита да се приближи. Иневера се поразмърда в крайчеца на полезрението му и нямаше нужда да поглежда към аурата ѝ, за да разбере какво чувства тя. Беше виждал аурата и на Абан и знаеше, че и той не питае никаква обич към Първата му съпруга.
Няма значение, помисли си. Ще се научат да се търпят.
Абан спря в основата на подиума, но Джардир отново му даде знак.
— Може да изкачиш три стъпала — и се усмихна, — по едно за всеки твой крак.
Абан се подсмихна и потупа крака си с патерицата.
— Съпругите ми щяха да ви кажат, че при това условие мога да изкача и четвърто стъпало.
За изненада на Джардир Иневера се засмя и Джардир кимна.
— Помня те още в бидо и мисля, че съпругите ти просто те ласкаят, но ми харесва как се смее моята дамаджа. Може да изкачиш и четвърто стъпало.
Абан бързо го стори, без да се чуди на късмета си.
— Посъветвахме се относно плана ти и според нас е добър — каза Джардир. — Ще нападнем Пристан по първи сняг. Започни приготовленията, но не казвай нищо на никого.
Абан се поклони.
— Колкото повече пазим тайната, толкова по-малко възможности ще имат лактънците за бягство. Ако зависеше от мен, дори генералите ти нямаше да знаят, докато не настане моментът на нападението.
— Съветът е добър — съгласи се Иневера.
Джардир отново кимна.
— Но не затова идваш при мен днес, Абан, не съм те повикал. Какво те води от центъра на паяжината ти?
— Хората ми направиха… деликатно откритие — рече Абан. За миг премести поглед към Иневера.
Джардир въздъхна. Никой на никого ли не вярваше в този двор?
— Говори.
Абан се поклони отново и бръкна в джоба на фино изтъкания си кафяв елек върху шарената риза. Извади ръката си — държеше късче сребрист метал.