Иневера се скова, Джардир също незабавно го позна. Мигом скочи от трона си и го грабна от ръката на кхафита. И в неговата длан не остана повече от секунда, защото тогава го взе Иневера и го вдигна на светлината.
— Това е същият метал като този, от който са направени Копието и Короната на Каджи — рече тя и даде глас на мислите на всички.
Абан кимна.
— Металурзите ни отдавна се опитват да отключат тайните на артефактите на първия Избавител. Твърде бледи, за да са от злато, ала не бяха нито сребро, нито платина. Най-добрата ни догадка беше бяло злато, сплав от чисто злато и никел. Бижутерите в базара го използват от векове. — Той се усмихна. — По-евтино е от злато, но се продава за почти два пъти по-висока цена от глупаци, които го мислят за екзотично. Това — и той посочи метала — е електрум.
— Електрум? — попита Джардир.
— Естествена сплав от злато и сребро, доколкото успях да науча — каза Абан.
Джардир присви очи.
— От кого научи?
Абан се обърна и плесна силно с ръце, както бе сторил Джардир преди няколко минути. Хасик се показа на вратата.
— Въведи госта ни — рече Абан.
Хасик го изгледа кръвнишки, ала когато Джардир не се обади, в залата влезе един райзънец. Мъжът беше престарял и примигваше на светлината — лицето ѝ ръцете му бяха покрити с петна от пръст. Държеше шапката в ръцете си.
— Това е Реник, надзирател на златните мини на Шар’Дама Ка — представи го Абан.
Хасик сграбчи стареца и го събори на колене, след което притисна лицето му към земята.
— Достатъчно — нареди Джардир. — Хасик. Остави ни.
Воинът сви устни, ала се поклони и се скри зад вратите.
— Ти, надзирателю Реник, доближи подиума — продължи Джардир. — Разкажи ни какво знаеш за този метал.
Реник приближи, мачкайки шапка в ръце като перачка.
— Както казах на Абан, Ваше Величество. Онуй там е електрум. Веднъж съм го виждал, бях момче в една мина на юг. По скалата си личи. Сребърна жилка се оплела със златна. Рядко става и затова не е много. Мината ви инак е наред.
Наред, помисли си Джардир, сякаш изобщо ме е грижа за златото.
— Можете ли да направите още от това? — попита Джардир.
Миньорът сви рамене.
— Сигурно, ама не и толкоз чисто. Ама ’що? Може да се вземе някаква пара, задет’ е рядко, ама не струва колкот’ чисто злато.
Джардир кимна и отново плесна с ръце, като даде знак на Хасик да изведе мъжа.
— Увери се, че няма да говори с никого — каза той на Абан.
— Вече е сторено. Ще го отведем право в ковачниците, където работят личните ми майстори, и никога никой повече няма да го види. Семейството му ще научи, че е загинал в срутване и ще получи щедра компенсация.
Джардир кимна.
— Трябва да го взема в покоите си и да потвърдя силата му — каза Иневера.
Джардир отвърна:
— Ще почакаме.
Иневера погледна Абан и Джардир прекрати това между тях с рязко движение на ръката.
— Не съм глупак, съпруго. Виждам как с Абан се гледате, кръжите около трона ми и го маркирате с пикнята си. Но съм избрал да вярвам и на двама ви и поне в това трябва и вие да си вярвате.
Иневера сключи вежди, но кимна, скри се в покоите си и се върна след няколко минути.
— Какво е по-ценно от златото? — попита тя.
Джардир и Абан се спогледаха и вдигнаха рамене.
— Това е древен въпрос на дама’тингите в търсенето на метала на дамаджата — рече Иневера. — Скъпоценните метали провеждат магия по-добре от неблагородните, но и златото провежда със загуби. — Тя вдигна къса електрум. — Най-после открихме отговора.
Джардир взе къса и го огледа. Вдигна го и го захапа, след което разгледа отпечатъка от зъбите си.
— Но короната и копието са по-здрави и от най-здравата стомана. Никой чук или пещ не може дори да ги одраска. Този метал е мек. Няма да може дори да остане остър след първия удар.
— Може би сега — каза Иневера, — но зареден с магия, ще е неунищожим.
Между краката на Джардир нещо потрепна, когато чу думата. Мисълта за още оръжия със силата на неговите бе опияняваща. Внезапно победата в Шарак Ка се оказваше постижима.
— Представи си каква сила ще имат воините ми…
Абан се прокашля.
— Хиляди извинения, Избавителю — рече кхафитът, когато Джардир го погледна рязко, — но не поставяй каруцата пред камилата. Както каза Реник, жилката е малка.
— Колко малка? — попита Джардир. Изгледа сурово Абан. — Ще разбера, ако ме излъжеш, Абан.
Абан сви рамене.
— Петнайсет килограма? Може би двайсет? Недостатъчно дори за Копията на Избавителя. А и бих добавил, замислете се, преди да въоръжите когото и да било с толкова могъщо оръжие, може да започне да си въобразява величие, което не притежава. — Усмихна се. — Знае се, че се е случвало.