Дори събралите се кха’шаруми и чи’шаруми крачеха прецизно и в стъпка едни с други. Кхафитите воини го изумиха с ефикасността си, а макар много от зеленоземците да оставаха страхливци, мнозина намираха куража у себе си. Останалите щяха да забавят алагаите достатъчно, за да могат истинските воини да се срещнат с тях, а Еверам щеше да посрещне душите им чисти и достойни за него.
Джардир обърна глава към Иневера, ала тя само вдигна рамене.
— Намирам ги, както очаквах. Нека обходим укрепленията.
Джардир се опита да не обръща внимание на жилото в думите ѝ, когато се обърна към Джаян и Асъм.
— Вътрешният град е ваш тази вечер, синове мои. Ще ходим, където иска дамаджата. Копията на Избавителя ще се погрижат за безопасността ни.
Иневера го докосна по лакътя.
— Ще се чувствам по-добре, любими мой, ако синовете ни предвождат почетните телохранители.
Джардир я погледна с любопитство и му се прищя слънцето да залезе по-скоро, за да може той да пробие маската ѝ на спокойствие и да узнае истинските ѝ намерения. Накрая прие.
Джаян се обърна към кай’шарумите си и им даде последни наставления. Незабавно отрядите се насочиха през тренировъчната площадка към постовете си.
Асъм се поклони дълбоко.
— Огромна чест е да придружаваме божествената си майка.
Той повика коня си, бял като на баща му, ала с черна звезда на челото. Джаян повика своя, черен с бели венчета около глезените и бяла муцуна. Застанаха от двете страни на Джардир и Иневера, последвани от Копията на Избавителя на черните си мустанги.
Докато правеха огледа си, Джардир отново намери повод да се удиви — не за пръв път — колко слаба е защитата на зеленоземския град. Същите слабости, които направиха превземането на „крепостта“ Райзън толкова лесно, караха Джардир да се изпълва с лоши очаквания за предстоящото Новолуние. След време щеше да направи Дара на Еверам по-непревземаем от самото Пустинно копие, но засега трябваше да се задоволи само с построеното от слабоволевите варвари.
Вътрешният град представляваше най-добре укрепената част, но и най-лесната мишена — в него се намираха зърнените силози и средоточието на властта му. Натам щяха да се насочат и жените и децата от външния град, тъй като Дара не разполагаше с подземен град. Дори чините трябваше да бъдат приети. Дамаджите бяха възнегодували, но не го интересуваше. Дълг на мъжете бе да закрилят жените и децата. Дори чините.
Хората от зелените земи твърдяха, че нито един алагай не е преодолявал вътрешните стени на града, но Джардир подозираше, че това е, защото никога не са били подлагани на истинско изпитание. Защитената стена не беше по-висока от повечето каменни демони. Неговите каменоделци и защитници я подсилваха още откакто градът бе превзет, ала бе просто жалка пред голямата защитена стена на Пустинното копие. Джардир огледа балистите и катапултите по протежението на новопостроените бойници. Надяваше се, че ще успеят да удържат по-пряко нападение. Беше подготвен и за схватки по улиците на вътрешния град, но стигнеше ли се дотам, значи, битката се е обърнала в тяхна огромна вреда.
Следващият защитен предел беше външният град, неколкократно по-голям от вътрешния и ограден от защитна стена, толкова ниска, че човек можеше да я прескочи. Тази стена притежаваше каменни защитни стълбове, подобни на обелиските в Анокх Слънце, разположени на всеки шест-седем метра, така че ефектът им се припокриваше и добавяха допълнителна сигурност на защитния периметър.
Навред из външния град бяха разположени още стълбове, които също се припокриваха, така че всички заедно оформяха защитна мрежа, която пазеше града и от нападения отгоре, наред с Новия базар, овошките и нивите, които бяха нужни за благоденствието на вътрешния град.
Територията беше твърде голяма, за да успеят чините да я защитят напълно, така че имаше много късчета земя, където можеха да се надигнат демони. Тези места бяха прочиствани всяка нощ, но ако демоните се надигнеха в по-големи количества, щяха да овладеят тези територии. Дори с хиляди чини, присъединени силом към воинските редици на Джардир, той нямаше достатъчно хора, за да се погрижи за незащитената земя.
Въпреки тези слабости обаче външният град изненадващо подлежеше на защита. Някоя канара можеше да строши един от каменните стълбове, но някой друг наблизо щеше да я покрие — можеха да работят независимо едни от други. Това създаваше своеобразен Лабиринт, а хората му знаеха как да се бият в Лабиринт, да го изпълват с примамки, изкопи и точки на засада. Алагаите, които се опитваха да си проправят път до вътрешния град, щяха да срещнат яростна съпротива на всяка крачка.