Тогава можеха да застанат в защитна формация, но вместо това воините се развъртяха агресивно и позволиха на поредния демон да застане между тях. Двамата рязко се събраха и смачкаха демона между тях със защитите по щитовете си.
Сега съотношението беше само две към едно и воините се одързостиха, пристъпиха встрани един от друг и позволиха на демоните да ги обградят.
Глупаци, помисли си Джардир. Защо пропиляха преимуществото си?
Но шарумите не бяха пропилели нищичко. Демоните ги връхлетяха от всички страни, но двамата се възползваха максимално от щитовете си и изписваха с копията си и защитни, и нападателни форми, а всяка стъпка бе отработена и контролирана съвършено. Един от младите шаруми се бе оставил открит за едно от чудовищата, ала когато то се стрелна към него, воинът се приведе и замахна с крак над главата си, както правеше скорпионът с опашката си. Улучи звяра право в лицето и го отблъсна встрани. Преди да успее да се изправи на лапи, шарумът беше убил друг от демоните с още едно прецизно пробождане в гърлото.
Другият шарум също се бе справил с един ядрон и вече бяха един на един. И двамата пуснаха щитовете си. Останалите две чудовища налапаха примамката и разтвориха челюсти, скачайки към воините. Като огледални свои отражения двамата уловиха захапките на враговете си с дръжките на копията си и преди да се счупят, ги завъртяха така, че да се възползват от инерцията им. Демоните се блъснаха един в друг и се изподраха. След това шарумите се възползваха от отворените рани на ядроните в краката си, за да ги довършат.
Постояха запъхтени и огледаха труповете на алагаите край себе си. Едно от създанията трепна, ала спря, когато от него рязко щръкна копието на шарума над него. Иневера шибна леко камилата си през паланкина и пое надолу към тях.
Джардир и останалите я последваха, стъписани. Когато наближиха, воините се поклониха ниско, първо на Иневера, след това — на Джардир. Когато се изправиха, очите му насмалко да изскочат от главата. Одеждите им криеха много, но аурите им очертаваха извивките непогрешимо.
Жени.
— Шар’Дама Ка — проехтяха звучните им гласове едновременно, — заставаме пред теб в отговор на призива ти. Молим се тези алагаи да са достойна жертва за първите сред твоите шарум’тинги.
— Шарум… тинги? — изпелтечи невярващо Джаян.
В отговор жените се пресегнаха и свалиха тюрбаните и воалите си с прецизността, с която се бяха били. Джардир затаи дъх. Иневера беше умна. Но сега бе ритнала гнездо на стършели. Дори спокойствието на Асъм бе нарушено.
— Какво в името на Бездната?!
— Шанвах? — промълви Шанджат, когато видя дъщеря си, племенницата на Джардир от сестра му Хошвах.
Но другата жена предизвикваше аурата на Асъм да гори от гняв, който дори в периферията караше Джардир да присвива лявото си око. Ашия, дъщеря на Ашан от най-голямата сестра на Джардир, Имисандре.
Първата съпруга на Асъм.
Идеше изгревът — цветните стъкла на прозорците към тронната зала се изпълваха с ярки цветове. Всеки древен обред на шарумите бе спазен. Младите жени бяха покрили предостатъчно изискванията за сражаване с алагаи — бяха се изправили срещу тях в нощта и не бяха отстъпили. Иневера беше хвърлила заровете за тях и разбира се, ги бе обявила за достойни. Сега оставаше само да чака изгрева и решението му.
Не бе лесно решение. Встрани от културния ефект от това, всяка от алтернативите щеше да му струва уважението и лоялността на важни съратници и семейството.
Той завъртя глава към Иневера, аурата ѝ беше изпълнена с вбесяващо самодоволство. Тя го обичаше, но това не значеше, че винаги е на негова страна. Облегната на възглавниците в леглото си, изглеждаше почти отегчена, ала под това той виждаше интензивния ѝ фокус.
На трона си до нея Джардир обърна глава в другата посока, където в една от нишите в далечния край на залата Асъм и Ашия спореха тихо. Острият му слух долови всяка тяхна дума.
— Как може така да ме срамиш? — попита Асъм с разтреперани ръце. Джардир изрично му беше напомнил, че смята шамарите по племенничките си за също толкова тежко провинение като това да удариш дама’тинга, но Асъм въпреки това обмисляше дали да не го стори.
— Да те срамя ли? — Аурата на Ашия светеше равномерно, като тази на воин, прегърнал страховете си. — Съпруже, трябва да се гордееш с мен. Шанвах и аз сме първите красианки в историята, застанали в нощта и помазани с кръвта на демони. Това как носи каквото и да било освен чест на името ти?