— Ти си виновен — рече Кадживах и всички край нея сподавиха дъх шокирани. — Това става, когато им отказваш бялото.
Асъм кимна.
— Достатъчно беше да ги обявиш за недостойни за Невести на Еверам. Нима сега ще заповядаш да се гърчат в строя като обикновени войници?
Гневът на Джардир лумна. Той разтвори бялата си роба и разкри черната под нея.
— Аз самият съм обикновен войник, сине мой. Както и по-големият ти брат. — Погледна аурата на Джаян и не се изненада да разбере, че момчето не го вълнува особено решението на баща му. Не искаше да си създава допълнителни главоболия с жени воини, но и не смяташе въпроса за достатъчно важен, за да се противи открито на баща си. Стигаше му да наблюдава страданията на Асъм и да им се наслаждава.
— Едно време и ти ме умоляваше да станеш воин, Асъм — продължи Джардир. — Скърбя, задето загубих момчето, което беше. Честта му не знаеше граници.
— Предвождал съм мъже в нощта — отвърна Асъм.
Джардир съжали, когато видя колко дълбоко е поразила обидата му духа на сина му, но сега не бе време да го глези.
— От ариергарда — каза Джардир. — Ти си истински майстор на тактиката и на стратегията, сине мой, но не си усещал киселия дъх на алагай по лицето си. Ако беше, щеше повече да уважаваш копието.
— Татко говори право, братко — включи се Джаян. Мъчеше се да изглежда мъдър, като същевременно си просеше благоразположението на баща си и измъчваше малкия си брат за удоволствие.
Джардир го изгледа недоволно и аурата на Джаян се посви.
— Еверам да ми даде възможността да мога да ви слея като злато и сребро, та да имам достоен наследник най-сетне.
— Винаги съм уважавала копието, сине мой — рече Кадживах. — Така съм те отгледала, нали? Еверам знае, че бе трудно без Хошкамин…
Аурата на Иневера подсказваше, че мислено крещи, макар само Джардир да можеше да го долови. В очите на останалите дамаджата разглеждаше лака си, сякаш ѝ беше по-интересен от сцената пред нея. Иневера чудесно знаеше да не кара Джардир да избира между тях двете открито.
— Ала и те научих да уважаваш жените — продължи Кадживах. — Да ги закриляш и цениш. Да ги пазиш от нощта, да им осигуриш добър живот. Сега ги караш да се бият? Кой ще ги последва, децата ли?
— Ако трябва, ако така ще спечеля Шарак Ка — отвърна Джардир и дори Кадживах не намери какво да отвърне.
Огледа стаята за още мнения и спря взор върху Шанджат. Познаваше мъжа, откакто бяха деца в шараджа заедно, бяха се били и кървели един до другиго безброй пъти. Аурата на кай’шарума излъчваше противоборство, но Джардир нямаше как да го разтълкува без повече информация.
— А ти, Шанджат? — попита той. — Какво ти нашепва сърцето? Искаш ли да видиш дъщеря си с копие в ръка?
Шанджат приклекна пред трона и постави копието си до себе си. След това опря длани на мраморния под и притисна чело към него.
— Не е мястото ми да поставям под въпрос декрета ти, Избавителю. Не е и мястото ми да поставям под въпрос чувствата на дамаджи Ашан към дъщеря му, нито пък на дама Асъм — към неговата дживах ка.
Вдигна челото си от пода и се облегна назад на петите си.
— Колкото до мен, до вчера бих се разкрещял дори на мисълта за жени до мен в стената от копия и щитове, застанали да ми пазят гърба в шарака. — Той погледна към дъщеря си и аурата му се изпълни с любов. — Но няма да отрека, че да гледам как двете жени се сражаваха, бе изключително. Не мога да си представя кой би се справил по-добре от тях, дори сред Копията на Избавителя. Когато свалиха воалите си и видях дъщеря си, изпълних се не със срам, а с гордост.
Шанвах отвърна на погледа на баща си. Джардир виждаше по емоциите, които ги свързваха, че двамата едва се познават — тя бе пренебрегвана от него още от малка в полза на братята си, а и рано си бе отишла от дома му, за да се обучава в палата на дама’тингите. Досега не бе чувствала нищо особено към Шанджат, но след тези му думи между тях се зароди нишка обич.
Джардир кимна и се замисли.
Иневера се прокашля.
— Съпруже, моите почитания, вече си потърсил мнението на духовниците и съветниците си. Попита майките и бащите. Попитал си съпрузите и братята. Попитал си дори алагай хората. Посъветвал си се с всички, с изключение на самите жени.
Джардир кимна и даде знак на шарум’тингите да приближат.