Асъм се подсмихна на малката си победа.
— Но това важи и за даматите — каза Джардир.
Асъм поокръгли очи.
— А?
— Дара на Еверам ще потъне в хаос без даматите — рече Джардир. — И няма да ви рискувам по Новолуние, докато не разбера срещу какво сме изправени. Може да се присъединиш към съпругата си и майка си в подземния палат, когато дойде Новолунието.
Джаян сподави смях, но не достатъчно бързо, за да го скрие от брат си.
Внимавай, съпруже, помисли си Иневера, докато наблюдаваше Ахман и Асъм един срещу друг. Все пак ти е син и си има гордост.
За щастие, суматоха на вратата прекъсна взирането им един в друг. Един шарум крачеше напред. Изглеждаше прегладнял и смърдеше. Можеше да го подуши от другия край на стаята.
Воинът се подпря на копието си и падна на коляно пред Черепния трон.
— Шар’Дама Ка, нося спешна вест от първата ти дъщеря, свята Аманвах.
Ахман кимна.
— Гилан асу Фахкин, нали? Изпратих те на север да охраняваш кервана на господарката Лийша. Какво се е случило? Обещаната ми и дъщеря ми добре ли са?
Обещана. Думата оскърбяваше Иневера дори сега.
— И двете бяха в безопасност, когато тръгнах, Избавителю — рече воинът, — но сякаш имаха… неразбирателства.
— Какви неразбирателства? — попита Ахман.
Гилан поклати глава.
— Не зная, но мисля, че писмото на святата ви дъщеря би могло да изясни.
Той вдигна един малък свитък, запечатан с восък.
Ахман кимна и даде знак на Шанджат да вземе писмото. Шанджат беше кай на Гилан, но въпреки това воинът скочи на крака и заотстъпва назад.
— Какво означава това? — почуди се Ахман.
— Святата ви дъщеря ме накара да се закълна, Шар’Дама Ка, че ще сложа писмото във вашата ръка и в ничия друга — каза Гилан.
Ахман кимна и прикани мъжа да пристъпи към него. Гилан изтича нагоре по стълбите и отново падна на коляно, когато стигна до Ахман. Не вдигна глава, докато подаваше писмото. Говореше толкова тихо, че само Ахман и Иневера го чуваха.
— Едно ще кажа — господарката Лийша сама призна, че ме е отровила, за да не мога да стигна до вас с тази вест.
— Блъфирала е — каза Ахман.
Младият шарум поклати глава.
— Моля ви за прошка, Избавителю, но не е блъфирала. Два дни след като тръгнах, започнах да отслабвам. На третия паднах от коня си и зачаках смъртта.
— А как си оцелял? — попита Иневера.
Шарумът ѝ се поклони.
— Падаше нощ, дамаджа, и исках да умра в лапите на алагаите, вместо да чакам смъртта в калта от женска отрова.
Ахман кимна.
— Имаш сърце на истински шарум, Гилан асу Фахкин. И какво се случи след това?
— Едва имах сили да се изправя — рече Гилан, — но се скрих и чаках, докато някой безмозъчен алагай не се осмели да се приближи. След известно време пристигна полски демон, привлечен от миризмата ми. Когато стигна до укритието ми, нанесох страшен удар.
— И се почувства по-добре — позна Иневера.
Гилан кимна.
— Благословията на Еверам застига оногова, който убива създанията на Ний. Конят ми избяга и през следващите две нощи продължих лова си, докато възстановя силите си. Извинявам се за късното пристигане, но бързах колкото можах.
Ахман постави длан на рамото на мъжа.
— Горд съм с теб, Гилан асу Фахкин. Знай, че честта ти е безгранична. Отиди сега във великия харем и нека дживах’шарумите да те изкъпят и да ти дарят наслада, за да можеш да си починеш заслужено.
Воинът кимна и излезе също толкова бързо, колкото влезе. Ахман отвори писмото, прочете го и го предаде на Иневера.
— Съпруже, съжалявам — рече тя, когато прегледа съдържанието, — но те предупредих.
— Отново заровете ти се оказват прави — каза Ахман. — Спечелих две шарум’тинги през нощта, а на сутринта изгубих воините на Хралупата.
— И аз не се радвам на това, любими мой — отвърна тя, макар да не бе изцяло вярно. — Ако това може да те успокои, не можеш да изгубиш това, което никога не си притежавал.
Ахман поклати тъжно глава.
— Не ме успокоява.
Иневера премести каменния похлупак на едно от многото скрити кътчета в нейната Стая на сенките. Там имаше малка кутийка, защитена от студ и подсилена от сърцевината на демонска кост. Тънък слой скреж покриваше повърхността ѝ.
Иневера отвори плата и оттам извади къс втвърдена коприна. Беше изключително ценна, но със заровете ѝ, най-сетне цели отново, и след новината на шарума Гилан най-после бе дошло време да хвърли заровете за Северната вещица.