Коприната беше една от многото кърпички на Иневера, с която бе попила кръвта на Лийша след схватката им в покоите на Иневера. Внимателно изряза парченцата окървавена коприна и ги хвърли в малка купичка с вряща течност. Когато извлече напълно кръвта, тя изля течността върху заровете си и ги разклати.
— Животодаряващи Еверам, Приносител на вечния пламък, чуй просбата ми: дай на този свой нищожен слуга познание за бъдното. Разкажи ми за Лийша, дъщеря на Ърни, от клана Пейпър в племето от Хралупата.
След това хвърли заровете.
И зяпна.
Тя е твоят захвен и носи дете.
Двайсет и седма глава
Новолуние
333 г. СЗ, Есен
— Как работи? — попита Джардир, докато се взираше удивен в Черепния трон, покрит изцяло с електрум. Иневера беше затворила завесите в тронната зала и взора на короната му се активира, макар залезът да бе чак след час. Ясно се виждаше равномерният поток от мощ, който тронът излъчваше във всяка посока. Центърът му сияеше с концентрирана сила, като миниатюрно слънце.
— Тронът ти сега излъчва… — започна Иневера.
— … защитно поле — довърши Джардир. — Дори князете на Ний няма да успеят да доближат трона ми. — И той се обърна, следвайки пътя на магията, която му позволяваше да вижда през дебелите каменни стени както през стъкло — от километри.
Беше наистина изключително. Короната на Каджи също можеше да отблъсква алагаите. Джардир беше овладял силата ѝ през последните няколко седмици, научавайки се лека-полека да увеличава защитното поле много отвъд собственото си тяло. Никой алагай не можеше да го доближи на триста метра разстояние, стига той да поискаше. Можеше да защити армията си, но с това можеше да защити целия вътрешен град, че и оттатък него. Демоните можеха да нанасят удари по стените му, дори да ги съборят, но никога нямаше да преминат през тях.
Той погледна към Иневера и се усмихна.
— Не те попитах какво прави, любима моя. Попитах те как работи.
Аурата на Иневера се изпълни с шок, а след това — с разочарование, че няма да успее да му изложи чудото, което бе сътворила, и да му разкрие мощта му парченце по парченце.
Позволи ѝ удоволствието следващия път, укори се той наум. С този дар си го е заслужила хилядократно.
За негова изненада Иневера се засмя. Не презрителния лай, с който попарваше някой подчинен от време на време, а истински смях, заразителен и искрен. В цялото съзидание на Еверам нямаше по-красив звук.
— Никога не спираш да ме изумяваш, Ахман — каза тя. — Всеки път, когато започвам да се чудя, ми напомняш, че наистина си Шар’Дама Ка.
Джардир би се усъмнил в тези думи, но аурата ѝ заблестя от гордост. Той я докосна по бузата и духът ѝ потрепери.
— Разбирам напълно… Дамаджа. — Той я целуна, като се изпълни със страстта, която се излъчваше от нея. Може би го лъжеше от време на време, когато беше нужно, но любовта на Иневера бе напълно истинска. Какво можеше да иска повече човек от своята дживах ка?
Тя пристъпи назад и двамата се разделиха — Иневера овладя емоциите си. Самоконтролът ѝ беше изключителен — дивият хаос на аурата ѝ се превърна в методичност и спокойствие. Сега не бе времето за страст.
— Черепът на алагайския княз е добавен към святия ти трон, за да подсили защитите, с които досега бяха изписани само черепите на жертваните Шарум Ка през вековете — каза Иневера. — Използвахме почти целия електрум, за да го покрием…
— Почти? — попита Джардир с усмивка.
Иневера отвърна на усмивката му и му показа заровете си, покрити с яркия бял метал.
— Имаш средствата си, аз имам своите. — Аурата ѝ подсказваше, че е покрила не само заровете си, но той ѝ позволи да има своите тайни. Тя беше неговата дамаджа и подобаваше да притежава и собствена сила.
— Бях прав да ти връча метала — каза Джардир. — Абан несъмнено щеше да му намери хитроумно приложение, но никога не би се сетил за нещо толкова…
— Себеотрицателно? — опита се да му помогне Иневера и той не можа да не се засмее.
— Неизгодно — съгласи се той.
— Не вярвай на кхафита, съпруже — рече Иневера.
— Абан ми е също толкова верен, колкото си и ти — отвърна Джардир.
Иневера поклати глава.
— Първо е верен на себе си, а след това — на теб.
Джардир кимна.
— Същото може да се каже и за теб, Невясто на Еверам.