— Има разлика в това на първо място да стои Създателя — каза Иневера.
— Така е — съгласи се Джардир. — И не е. Никой смъртен мъж или жена не може наистина да вярва другиму, любима моя. И все пак трябва да намерим някакъв начин, ако искаме да спечелим Шарак Ка. Новолунието пристигна. Сега е време да срещнем мрака, а не да се тревожим за отровни остриета в гърбовете си.
Иневера отвори уста, за да отвърне, но Джардир докосна устните ѝ с пръст.
— Ти си Невястата на Еверам, съпруго, а сякаш само аз имам вяра. Не само в Създателя, а и в Децата Му.
— Вярата не помага да си изплетеш кошниците, казваше майка ми — възрази Иневера. — Създателя помага на оногова, който си го заслужи.
Аурата му го наричаше смел глупак.
— Създателя помага — повтори Джардир. — Смяташ ли, че по случайност открихме свещения метал на Каджи точно преди най-голямото изпитание във властването ми? Не се бием сами с Ний, дори Той да не поразява алагаите със собствената Си десница. И ако ще избавя този свят, трябва да вярвам, че въпреки различията ни никой — мъж, жена или дете — не иска светът да падне в лапите на алагаите.
Иневера не продължи спора, но оставаше неубедена.
— Майка ти плетачка на кошници ли е била? — попита той, опитвайки се да смени темата. — Мислех, че е дама’тинга.
Аурата на Иневера изведнъж лудна. Разгоряха се шок, страх, тайни. Достатъчно бе, за да го изпълни с въпроси, но не и за да има отговори. Той се зачуди дали четенето на алагай хората за нея бе същото.
— Никога не говориш за семейството си — продължи той.
Иневера отчаяно търсеше вътрешно как да избегне въпроса и да смени темата. Миришеше на приклещено животно, което искаше да избяга, вместо да се бие. Гръдният ѝ кош се надигна и отпусна няколко пъти и из аурата ѝ се разля ведрина.
— Повечето дама’тинги са дъщери на ордена ни — отвърна тя. — Малко от тях са призовани от заровете на Хану Паш. Прекъсваме всички контакти със семействата си, когато ни отведат, а те не знаят какво се случва с нас.
Беше удивително. Всяка от думите ѝ бе истина, но аурата ѝ ги отчиташе като лъжи.
— Ти обаче не си прекъснала контакт.
Иневера се усмихна — беше отработила тази разсейваща тактика, докато отново възстанови спокойствието си. Чудеше се колко ли знае той, дали я е наблюдавал. Внимателно подбираше думите си, така че да не разкрие нищо, което не иска.
Джардир се уморяваше от тази игра.
— Дживах, ще спреш с увъртането.
Тонът му беше рязък и той забеляза как тя с радост се възползва от това, използвайки извинението да се ядоса като начин да избегне темата. Сключи вежди в гръмоносен облак, който бе овладяла до съвършенство.
Той се усмихна.
— Спри и с това.
Пристъпи към нея и я прегърна. Тя се скова и слабо се възпротиви, когато Джардир я придърпа до себе си.
— Обичаш ли ме, дживах?
— Разбира се, съпруже — отвърна Иневера без никакво колебание.
— А вярваш ли ми?
Аурата ѝ трепна, последва миниатюрна пауза.
— Да. — Не бе точно лъжа, но не беше съвсем и истина.
— Не знам какви тайни криеш относно семейството си — рече Джардир, — но виждам, че е така, и това не прави чест на никого от двама ни. — Иневера се отдръпна и се опита да каже нещо, но той само поклати глава. — Когато се оженихме, съюзът не беше само между нас. Твоето семейство стана мое, моето — твое. Каквото и да е то, имам право да зная.
Иневера още няколко мига не продума, а аурата ѝ така се бунтуваше, че не можеше изобщо да прецени какъв ще е отговорът ѝ. Но после отново се успокои.
— Родителите ми са живи и са в Дара на Еверам. За мен са източник и на гордост, и на срам и се боя за тях, ако връзката ми с тях бъде разкрита. — Тя му се поклони. — Грешка бе да пазя това от теб, любими. Извинявам се.
Джардир кимна.
— Приемам, но при едно условие.
Иневера повдигна вежда.
— Искам да се запозная с тях.
— Не мисля, че това е мъдро, съпруже — рече Иневера. — Биха били в опасност…
— Аз съм Шар’Дама Ка — отвърна Джардир. — Имам стотици роднини. Мислиш ли, че не мога да ги защитя?
— Не и без да им струваш простичкия живот в момента, далеч от дворцовите интриги.
Джардир се засмя.
— Може да сториш така, че племенничките ми да станат шаруми, но не можеш да измислиш как да се срещна с роднините ти, без да ме види никой? И двамата знаем, че би намерила начин, стига да искаш.
Иневера продължаваше да го гледа с недоверие.
— А ако не искам?