Джардир вдигна рамене.
— Тогава ще знам, че в очите ти съм на трето място, а не втори след Еверам, както твърдиш.
Завесите още бяха спуснати, когато съветниците влязоха в тронната зала. Няколко маслени лампи излъчваха слаба изкуствена светлина и запазваха коронния взор на Джардир, докато оглеждаше Джаян и дванайсетте си дамаджи. До всеки от предводителите на племената се намираха вторите му синове, а в случая на Ашан — племенникът му. С изключение на Асъм и Асукаджи, които бяха на по осемнайсет, всички бяха на по петнайсет години. Не бяха съвсем деца, но не бяха и мъже, още в белите бидота на ний’дамати: ивица бял плат, преметнат през рамо.
По аурите на дамаджите още личеше, че гледат с неприязън на момчетата, изместили техните собствени наследници. Предводителството на едно племе не бе отявлено наследствено както в зелените земи, но на практика така се случваше, тъй като братята, синовете и племенниците на дамаджите притежаваха всяко преимущество.
Нещо повече, Джардир виждаше нишките, които привързваха мъже към него като конци от вретено. Обикновените шаруми и дамати може би наистина вярваха, че Джардир е божество, но дамаджите му служеха от страх.
Ако умра довечера, синовете ми ще загинат в мига, когато се узнае. Джаян може би щеше да запази белия тюрбан, а Ашан щеше да защити Асукаджи и Асъм, но останалите дамаджи щяха да избият синовете му. Алеверак нямаше да наруши обета си да не наранява Маджи, но този обет си имаше изключение, което и двамата разбираха добре. Старецът щеше да изпие отрова, за да може един от синовете му да извърши делото.
Дамаджите говореха помежду си, ала Джардир тропна с копието си и те се смълчаха.
— Новолунието е при нас, дамаджи. Алагай Ка и князете му ще се надигнат довечера, за да изпитат народа ни така, както не се е случвало още от Завръщането. — У неколцина видя страх, у други — съмнение. Повечето обаче запазиха самоконтрола от годините си медитация. — Джаян — Джардир погледна момчето и видя в аурата му нетърпение, вълнение и надежда да се докаже — ще води шарумите.
Всички заговориха едновременно. Джардир отново тропна с копието си.
— Прости ни, Избавителю — рече дамаджи Алеверак. — Джаян се справя добре със задълженията на Шарум Ка и не искаме да показваме неуважение, но в Шарак Ка не бива ли да ни води Шар’Дама Ка?
Джардир кимна.
— Ще стоя до сина си толкова дълго, колкото ми е възможно, но когато князете на Ний се покажат, трябва да съм свободен да действам.
— А каква ще е нашата роля? — попита Асъм.
Джардир завъртя очи към сина си — под привидното му спокойствие кипеше гняв.
— Даматите ще се молят за благословията на Еверам в идващата битка. Това не е малко, сине. — Веднага усети, че за Асъм молитвите не значат нищо с демони пред портите, но се надяваше синът му да има благоразумието да не се обажда.
Асъм обаче не се отказваше лесно.
— Защо даматите изучават шарусахк, Татко?
— Моля? — Джардир не разбираше.
— Откакто мога да ходя, се упражнявам във формите на шарукин. Не знам някой дама или шарум да може да ми се опре.
Джаян изсумтя.
— Перчиш се, защото никога не си срещал истински противник. Ще видиш, че алагаите са много по-сериозни противници от въздуха в Шарик Хора.
Асъм се обърна към по-големия си брат и го презря открито:
— Застани срещу мен тогава, велики убиецо на алагаи, и ще видим.
Джаян изръмжа и пристъпи напред.
— Нищо такова няма да правите! — извика Джардир и отново изтропа мощно с копието си. Бе забранил на всичките си синове да се бият, дори на шега, и далновидността на този декрет бе очевидна в момента. По аурите им личеше, че Джаян и Асъм биха се избили по пътя към Черепния трон. — Синовете ми няма да се шамаросват като ний’шаруми, наредени за каша!
Асъм се обърна към баща си и се поклони.
— Слушам и се подчинявам, Татко, но още не си отвърнал на въпроса ми. Забранено ми е да се бия с брат си. Забранено ми се да се бия с алагаите. Отменил си титлата андрах, така че няма нужда да се бия с дамаджи за нея. Защо всеки ден от живота си усвоявам и усъвършенствам бойни техники, ако трябва да бездействам, докато Алагай Ка се разхожда по Ала?
Джардир се поколеба. Не можеше да контрира с нищо. Молитвите нямаше да помогнат на никого довечера. Но дамаджите и даматите не бяха просто духовни предводители на хората си, а и светски. Духовниците бяха майстори на шарусахк, но с изключение на Ашан никога не се бяха изправяли срещу алагаите, така че не биха помогнали в предстоящото сражение.