Мендингите не можеха да рискуват да стрелят направо по демоните, вкопчени в смъртна схватка с шарумите, затова се съсредоточиха върху каменните великани. Появеше ли се някой с канара, веднага бе улучван от копия или катапултирани защитени камъни. Няколко от демоните загинаха на място, а други пропуснаха целите си.
Един чудовищен демон обаче успя да се добере достатъчно близо до портите на града, за да може да хвърли канарата си по тях, и несъмнено щеше да ги разбие. Нямаше да позволи на демоните да влязат, но щеше да избие мнозина около пристройката до портите и да посее страх в сърцата на мъже, които имаха нужда от храброст. От дебелата броня на демона стърчаха големи копия, но той се движеше целенасочено и неуморно.
— Брадати Еверам — изпъшка Асъм.
Иневера пренебрегна възклицанието и извади от робата си фината лакътна кост от мисловния демон, убит от Ахман. Обвита в електрум, за нейния защитен взор костта сияеше ярко. Посочи канарата на каменния демон с импровизирания си жезъл и раздвижи пръсти по защитите по него. Задейства огнени и ударни защити и изпрати заряда към канарата.
Заклинанието приличаше на светулка от зелените земи, докато се носеше към целта, но когато улучи, последва експлозия, която озари нощта, и всички наблизо усетиха с лицата си топлинната вълна — канарата се превърна в облак прах.
Изумени погледи се обърнаха към Иневера, а тя посочи жезъла си към самия каменен демон. Припукващата точица светлина отново се взриви, когато докосна чудовището, събори го на земята и заби големите стрели в бронята му още по-дълбоко. Създанието падна по гръб и не помръдна. Гръдният му кош димеше.
— Майко… — започна Асъм, но думите не му достигнаха и той просто остана взрян в нея. Хубаво беше да напомни на амбициозния си син, че тя притежава сили, заслужаващи страхопочитание.
Ашия и мендингите не изглеждаха по-малко удивени и това също беше хубаво.
На бойното поле воините се окуражиха от случилото се и удвоиха усилията си да удържат демоните на едно място, макар и непрестанно да прииждаха подкрепления.
Но алагаите също реагираха. Ято въздушни демони се спуснаха от небето право към Иневера, всеки с камък в лапите си. Ашия моментално вдигна лъка и свали един от тях като тлъста гъска. Стрелците на мендингите свалиха още няколко, но не и преди камъни да се понесат към тях. Някой грабна и хвърли Иневера на земята, а съвсем наблизо встрани една от бойниците избухна. Отломки се посипаха като дъжд, но Асъм остана отгоре ѝ и пое по-голямата част от удара.
Когато всичко приключи, половината му лице бе окървавено, а ръката му — счупена, изкривена под неестествен ъгъл. Иневера посегна към него, но синът ѝ се надигна плавно. Хвана китката на счупената си ръка със здравата и завъртя крайника обратно на мястото му, като го остави да виси край тялото си. Болката несъмнено бе чудовищна, но Асъм не показа с нищо какво изпитва — наведе се към майка си и ѝ предложи здравата си ръка, за да се изправи по-лесно.
— Нищо, което не може да почака, Майко. — Посочи с брадичка оттатък стената. — Имаме по-сериозни грижи.
Иневера прие дланта на сина си, но не се отпусна на нея, а стана сама. Завъртя поглед в посоката, в която гледаше и синът ѝ, и окръгли очи. Във външния кръг битката бе в разгара си, още по-страховита бе оттатък външната стена, но всичко бе заблуда.
От мястото си Иневера виждаше това, което Ахман на бойното поле не можеше, макар и тя така да се бе вглъбила в боя едва допреди малко, че като нищо можеше да го пропусне. В буйната пшеница извън града огнените демони горяха прецизно стръкове и оформяха защити с размерите на цели ниви. Скоро символите щяха да се задействат и да дадат на алагаите немислимо преимущество.
Асъм също го разбираше.
— Достойни слуги на Ний, унищожават възможностите ни да се прехраним и едновременно с това се възползват, за да подхранват черната си магия. Нямаме избор, освен да унищожим остатъка от нивите, за да неутрализираме мрежата им.
— Може би — каза Иневера, спомняйки си гадателството си. Погледна Ашия. — Чичо ти трябва да разбере.
Кай’шарум’тингата не се поколеба и за миг, скочи от стената и пренасочи инерцията си в енергично кълбо, от което се изправи тичешком. Втурна се надолу по хълма към външния град и бързо се скри в мрака.