Асъм я изпроводи с поглед.
— Не стига, че пренебрегваш заповедта на Избавителя, като я водиш на стената, но сега я изпращаш и в нощта? Ако алагаите не я докопат, Татко със сигурност ще я убие за неподчинението.
— Теб какво те интересува? — попита Иневера. — Ако умре в нощта или бъде убита за неподчинение, проблемите ти са решени, нали?
— Поисках да се разведа с нея, не да умре — отвърна Асъм.
— Няма да получиш нито едното, нито другото, сине мой — рече Иневера. — Никой демон няма да я докопа и явно не познаваш баща си толкова добре, колкото си мислиш. Дългът му е най-напред към Шарак Ка. Информацията на Ашия може да значи разликата между победа и поражение. Ще ѝ благодари за свършената работа и ще забрави целия въпрос, докато не отмине Новолунието, а след това ще я нахока и публично ще засвидетелства благодарността си. Шарум’тинтгите повече няма да стоят в Подземния град по Старолунията.
— Каквато е била целта ти през цялото време — рече Асъм. В тона му нямаше горчивина, но въпреки това тя я усети.
— Кое е по-важно за теб — попита Иневера, — да спечелим Шарак Ка или да държиш жена си под сандала? Героизмът на твоята дживах може само да помогне на сдобиването ти с власт, ако позволиш. Знам, че чувствата ти към нея не са като тези към Асукаджи, но тя му е сестра, майка на сина ти и си се врекъл пред Еверам да е твоя съпруга. Такива връзки за един достоен мъж са също толкова силни, колкото любовта.
Асъм изглеждаше готов да оспори това, но после издиша бавно и се замисли. Иневера го докосна по здравата ръка.
— Един велик мъж никога не се бои, че жена му ще му открадне славата. Използва подкрепата ѝ, за да увеличи своята слава.
Двайсет и осма глава
Ранна жътва
333 г. СЗ, Есен
Алагаите се стичаха край градските стени в орди, които можеха да уплашат и най-смелите шаруми. Хиляди демони, полски, огнени, каменни, дървесни. Нощното небе гъмжеше от въздушни ядрони, които кръжаха и пищяха пронизително.
Един от каменните демони се дотътри до дърво, а под стъпките му земята се тресеше. Изкорени десетметровия ствол и с лекота откърши излишните клони. Със своеобразната си сопа демонът се насочи към най-близкия защитен стълб, а край него подскачаха цяло стадо полски демони. Отрядите зад балистите се прицелиха и стреляха, но от това разстояние бяха нужни твърде много стрели, за да повалят дори един каменен демон. Не биха могли да го спрат, преди да разбие стълба, а гигантите бяха десетки.
Джардир вдигна копие и нарисува огнена защита във въздуха. Дървото в ръцете на демона избухна в пламъци, а създанието залитна.
— Сключете щитове и напредвайте — извика Джардир, като използваше короната си, за да усили гласа си. — Атакувайте по моя команда. Ще стигнем до каменните демони и ще ги поразим!
Оформи се редица от сключени щитове: защитите им горяха, докато изтикваха алагаите назад.
— Удряйте! — нареди Джардир, когато демоните бяха твърде нагъсто, за да има пропуски. Шарумите отстъпиха едновременно назад и отдръпнаха щитовете си достатъчно, за да забият защитените си оръжия в скупчилите се демони. Лумна магия и бликна гнилоч, ала дисциплинираните воини не направиха пауза дори за миг, за да се насладят на успеха си, а отново затвориха щитовете и продължиха да напредват. Втората редица довърши демоните, прегазени от първата.
Първото им реално изпитание дойде в лицето на лес от дървесни демони, подхванали огромни тояги. Макар и не масивните дървета, които носеха каменните демони, оръжията им бяха по-високи от човек, а простото дърво можеше да стори това, което алагайските нокти не можеха — да разбие щитовете и редиците на мъжете пред себе си.
Джардир се съсредоточи, преди демоните да успеят да се възползват от пробивите си, и разшири влиянието на короната си отвъд периметъра на воините. Демоните спряха. Вдигна копието си и нарисува няколко огнени защити във въздуха, като изпепели дървесните демони — след това се хвърли напред, а короната му възпираше по-слабите демони, докато не стигна до най-близкия каменен демон. Прибра защитното поле, за да може да се доближи достатъчно и да скочи три метра във въздуха, а след това заби Копието на Каджи в гърдите на чудовището. Магията изпълни запасите на оръжието и запулсира нагоре по ръката му.
Отблъсна се с ритник от падащия ядрон и се приземи на свободно местенце на около шест метра встрани. Демоните му се нахвърлиха от всички страни, но атаките им не намираха никакви слаби точки в защитното му поле — самият той атакуваше безнаказано. Няколко демона паднаха под ударите на копието му, но също толкова бяха унищожени от защитите, които той рисуваше. Огнените демони се пръскаха, когато той замразяваше огнените им храчки още в коремите, а дървесните демони търчаха бясно навред, пламнали като факли. Ударните защити отблъскваха демоните встрани и назад с десетки.