Но въпреки всичко неподчинението ѝ бе неприемливо. Иневера несъмнено имаше общо с това, но той не можеше да позволи дори дамаджата толкова открито да не зачита декретите му. Клетата Ашия щеше да се окаже между чука и наковалнята, когато Джардир се принудеше да я даде за пример.
Сграбчи я за ръката, когато тя го достигна, и увеличи полето на короната достатъчно, за да обхване и нея, но — така се надяваше — недостатъчно, за да даде знак за присъствието си на князете алагаи, които и сега го диреха през очите на търтеите си.
— Нима си търсиш причина да те лиша от черното, момиче? Защо не се подчини на заповедта ми?
— Прости ми, Чичо — отвърна Ашия и падна на едно коляно, разкривайки врата си. — Дамаджата ми заповяда да ти съобщя, че алагаите прогарят големи защити в нивите извън града, оформят мрежа.
Джардир вдигна светкавично глава и долови магията в далечината, разбра целта ѝ и по гръбнака му пробягна смразяващ студ. Демоните оформяха защити срещу хора. Ако успееха да обградят Дара на Еверам, можеха да убият всеки мъж, жена и дете вътре. Черепният трон с нищо нямаше да помогне.
— Каза ли ти нещо друго? — попита той.
— Не — отвърна Ашия. — Но когато почитаемият ми съпруг ѝ каза, че единственият начин да ги спрем би бил да изгорим посевите си, дамаджата отговори, че може да има алтернативи.
Джардир кимна. Как можеше да забрави думите, които бяха в главата му денем и нощем от предсказанието на Иневера насам?
Избавителя трябва да излезе сам в нощта и да ловува в средата на паяжината или всичко ще бъде загубено, когато дойде Алагай Ка.
Той погледна отново племенницата си. На практика му беше казала, че синът и съпругата му също са пренебрегнали волята му, но това сега му се струваше незначително.
— Кажи на дамаджата, че разбирам и ще следвам пътя на Еверам пред себе си. — Ашия се поклони и се обърна, но той отново я хвана за лакътя. — Гордея се с теб, племенничке.
Аурата на Ашия, толкова еднообразна и делова, ненадейно разцъфна топло. Джардир я прегърна силно, а след това се отдръпна от нея и я изгледа сериозно.
— Помни го, когато ще трябва да те накажа за неподчинението.
Топлината на аурата ѝ с нищо не намаля, докато се покланяше отново. После се отдалечи в нощта. Едва тогава се върна отчуждеността ѝ от всичко и всички, като наметало, което хвърляше върху си преди битка.
Джардир свлече робите си и остана само по бяло бидо, което разкриваше защитената му плът. Освен него носеше само обикновени сандали, короната си и наметалото на Лийша. В ръцете му остана Копието на Каджи.
Обърна глава към Джаян, разпознавайки аурата на сина си по-лесно дори от белия му тюрбан насред купа от други воини.
Еверам да има милост и да ти даде достоен път през тази нощ, сине мой, помоли се той.
По вятъра се носеше шепот и без да се замисля откъде знае, разбра, че са демоните князе, които разговаряха помежду си с магия. Не разбираше думите, но отличи най-близкия от гласовете и го последва в нощта. Някои от воините край него извикаха и се опитаха да тръгнат след него, но колкото бързо Короната на Каджи изтикваше демоните встрани от Джардир, толкова бързо чудовищата се събираха отново след това.
Не след дълго Джардир вече виждаше магическите потоци, устремени към нивите. Демоните обхождаха мястото, но го подминаваха, неспособни да го доловят, докато той се промъкваше през стръковете пшеница, току до защитите на демоните князе. Високите посеви рязко свършиха и пред него се ширна голата обгорена Ала, блеснала от магическа енергия.
Джардир проследи с изумен поглед прецизността на очертанията. Огнените демони можеха да подпалят, кажи-речи, всичко, но магическите им пламъци най-често слагаха началото на съвсем обикновени, неконтролируеми пожари. Тези белези бяха резултат от други магии.
Усещаше как защитата му устоява. Отпърво сякаш вървеше срещу силен вятър, след това — сякаш газеше през дълбоки води. На самия ръб усещаше защитната преграда като стена от дебело стъкло. По пръстите му пробягна енергия, но той прегърна жилото ѝ, вкусвайки магията.
Разбра енергията и се съсредоточи, като усети Короната на Каджи топла на челото си. Той протегна ръка в защитата и магията се раздели пред него както стръковете пшеница досега.
Продължи да се води по повика на вятъра, докато вървеше открито по очертанията на демоничната мрежа. Държеше мощта си плътно до себе си, за да не изглежда повече от вълничка по повърхността на защитното поле, като камъче във вир.