Повървя още известно време, преди да открие целта си. Князът демон дори не гледаше към него, съсредоточил се върху огнените ядрони, оформящи пъртина през пшеницата. Демонът рисуваше защити във въздуха, като угасяваше пламъците прецизно, където трябва. Телохранителят му, безформена маса от черна люспеста плът, нажежен от магията в себе си, се усукваше край господаря си.
Аурата на демона беше ярка като слънце и той се движеше с нехайство и чувство за безопасност. Джардир виждаше защо. Край създанието имаше плетеница от магически нишки, която го скриваше от всеки поглед, с изключение, изглежда, на короната на Джардир. Уверен в наметалото на Лийша, той стигна право до него.
Мимикът се усети, когато Джардир вече беше в обсег за удар, мисловният демон също понечи да се обърне, но твърде късно. Джардир прониза черното сърце на съществото с Копието на Каджи.
Избликът на мощ не можеше да се сравни с нищо, което Джардир беше изпитвал досега. И преди беше избивал могъщи демони и бе свикнал с прилива на магия по протежението на копието и след това на собственото си тяло. Магията го лекуваше, изостряше сетивата му, правеше го по-силен, по-бърз, премахваше ненужното време от тялото му като патина от метал.
Но онова бяха глътки вода в сравнение с наводнението сега, заплашващо да го удави.
Князът изпищя в агония и болката му се отрази в писъците и гърчовете на мимика и на всеки друг демон в полезрението на Джардир, а навярно и оттатък него. Демонът се пресегна към него и макар ноктите в края на клечавите му ръчички да не бяха по-големи от маникюра на някоя дживах’шарум, бяха остри като бръсначи.
Джардир изръмжа и изпрати заряд от магията, която се вливаше в него, обратно през копието. Зарядът разтресе демона с такава сила, че зъбите му се строшиха. Тялото му започна да дими и да смърди, а Джардир извади копието и с плавна дъга отсече главата на ядрона.
По-слабите демони се строполиха мъртви в мига, когато главата на господаря им тупна на ала, но мимикът умря по-бавно, като пищеше диво, докато плътта му бълбукаше и се променяше, приемаше ту познати форми, ту такива от най-дивите кошмари.
Все още преизпълнен с мощ, Джардир го посочи с копието и нарисува защита, с която го издуха право при Ний. Късчета пихтиесто месо затупкаха по земята, когато се разнесе димът.
Джардир остана неподвижен, заслушан напрегнато, но зовът на останалите демони князе го нямаше.
Бяха почувствали смъртта на събрата си и бяха избягали.
Джардир се наведе и преметна на рамо трупа на алагая. Хвана главата му със свободната си ръка. С достатъчно електрум можеше да удвои обхвата на Черепния трон или да си направи втори, който да носи със себе си, докато завладява Севера.
Но първо трябваше да започнат ранна жътва.
— Не виждам смисъла в това, Татко — рече Джаян, когато Джардир свика съвета си в последните часове преди изгрева и изложи плана си. — Трябва да възстановим защитите си и да отпочинем за следващата нощ, а не…
— Мълчи и слушай внимателно — отсече Джардир. — Алагаите не могат да ни победят на бойното поле, а майка ви е омагьосала централния град така, че не могат да го достигнат. Планът на мисловните демони да оформят големи защити в нивите се провали и няма да го опитат отново, за да не се разкрият и те пред мен и да посрещнат същата съдба като този, когото сразих.
— Значи, сме спечелили — отвърна Джаян.
— Не бъди глупак — скастри го Асъм. — Алагаите нямат нужда да изпотрошат копията или защитите ни, за да ни избият. Трябва само да изгорят нивите.
— Затова не бива да им оставяме нищо за изгаряне — съгласи се Ашан. — Ще изжънем всичко. Дори недоузрелите класове.
— Работа за жени, кхафити и чини, които се криеха зад стените, докато мъжете ги закриляха в нощта — каза Джаян.
— Работа за всички ни — поправи го Джардир. — Дори ако всеки мъж, жена и дете в Дара на Еверам, от най-горделивия дама до най-нисшия хромав чин, превие гръб от изгрев до залез, ще можем да пожънем само…
— Двайсет и два процента — подсказа Абан.
— … двайсет и два процента от посевите, преди да падне нощта и да започнат пожарите — довърши Джардир. — Абсолютно необходим ни е всеки чифт ръце, както и това хората, които се числят над подобен черен труд, да бъдат видени в полята с останалите.
Алеверак постави длан на рамото на Джаян.
— Оказа огромна чест на белия тюрбан през изминалата нощ, сине на Ахман. Нека това ти дава утеха. Нима самият Каджи не е започнал живота си като прост овощар?