— Владея част от триковете на билкарите, особено за рани от ядрони. Искам да помогна, ако мога.
Иви падна на колене.
— О, моля те, Избавителю! Всичко ще направя!
Арлен рязко се намръщи.
— Започни, като не се държиш кат’ идиотка! — лавна той. — Никакъв Избавител не съм. Аз съм Арлен Бейлс от Потока на Тибит и просто искам да помагам както мога.
Думите му изплющяха като шамар в лицето на Иви. Бузите ѝ пламнаха и тя бързо се изправи.
— Съжалявам… Не знам к’во ме прихвана…
Арлен я потупа по рамото.
— Няма защо да се извиняваш. Знам всички пиянски истории, които жонгльорите разказват за мен. Но ти казвам, човек като всеки друг съм. Просто научих някои номера от Стария свят, които хората са забравили.
Иви кимна, най-после го погледна право в очите и се поуспокои.
— На около сто километра северно оттук има селце, Мъртвопой — каза Арлен на Варли. — Ще ви нарисувам хубава карта, с места, където можете да лагерувате в безопасност.
— А защо в Мъртвопой да ни искат повече откъдето и да било другаде? — попита Варли.
— Защото в Мъртвопой вече няма никого — каза Арлен. — Ядроните избиха всички там. Но едва преди дни го подминахме, добре прочистихме мястото. Може да ви е тясно отначало, но има всичко нужно, за да започнете наново. Само зазидайте кладенеца и изкопайте нов.
Варли зяпна.
— Просто… ни даваш село?
Арлен кимна.
— Ходех често там. Ценях мястото си сред жителите му. Искам там отново да живеят добри хора. — Изгледа Варли недвусмислено. — Които недолюбват всякакви бандити.
Варли още изглеждаше неубеден.
— Канонът казва: Да не вярваш оногова, който ти предлага, що лелееш, в мига, когато го лелееш най-силно.
— Създателя ви бил изоставил, но пастир Варли още цитира Канона? — Арлен се усмихна.
Варли отвърна на усмивката.
— Светът е изтъкан от противоречия.
— Мъртвопой ще ви дойде много по-добре, отколкото това, което имате сега — рече Арлен. — Защитите ви са слаби. Отдалеч личи.
Варли кимна и се изплю.
— Сред живите няма ни един защитник. Хората просто правят каквото могат.
Арлен кимна към Рена.
— Това е Рена Танър, моята обещана. Много я бива в защитите. Искам с хората си да я разведеш из лагера. Ще ви помогне.
Иви се поклони на Рена.
— Благословени да сте ни!
Рена се усмихна, ала стисна Арлен за лакътя.
— Ще прощавате за минутка.
Издърпа Арлен между конете.
— На какво си играеш, Арлен Бейлс? — попита го. — Със зъби и нокти се домогнах до туй да ми позволиш да си татуирам собствения задник, а сега ми даваш цял лагер?
— Смяташ, че не ти е по силите ли? Че не бива да ти вярвам?
Рена сложи ръце на хълбоците.
— Нищо такова не смятам.
— Защо тогава го обсъждаме? Светлината гасне, а ще трябва да скърпиш защитите, преди да се стъмни. Ако трябва, сплашвай хората и ги шамаросвай. Вземи няколко защитени копия и стрели и ги раздай на тези, които могат да си служат с тях.
Рена примигна изненадано. Никой не ѝ бе възлагал да защити нещо по-голямо от обор. Всъщност не получаваше никакви отговорности, освен да издои кравата и да направи вечерята. Сега, без да му мигне окото, Арлен ѝ поверяваше ролята на Силия Безплодната.
Обичам те, Арлен Бейлс.
Рена бързо забеляза, че защитите са още по-слаби, отколкото си ги представяше. Край лагера изобщо нямаше кръг. Отингерци се бяха пръснали по ливадата, а всяка от каруците и палатките им беше защитена поотделно и неравномерно. И най-добре защитените почти не бяха защитени.
— Колцина губите всяка вечер? — попита.
Варли се изплю.
— Твърде много. И все повече с всяка изминала вечер.
— Всяка вечер, в която не се движите, само си утежнявате живота. Такъв голям лагер, миризми на страх и кръв… Привличате ядрони като мравки към отхапана ябълка.
Варли преглътна на сухо.
— Никак не ми харесва как звучи.
— Не трябва да ти харесва. Трябва да подкараш тези хора по пътя към Мъртвопой утре, каквото и да ти струва.
Тя спря при една каруца, обградена от защитни стълбове.
— Много от тези виждам наоколо — отбеляза Рена.
Варли кимна.
— Нашият защитник ги направи, преди да го изядрят. Едно време стигаха, за да обградим лагера, но изгубихме няколко и не можем да ги заменим.
— Извадете ги и ги докарайте до края на ливадата. — Посочи накъде. — Ще обградим най-големите каруци и ще сложим стълбовете в пролуките. Целият лагер ще трябва да се посвие, за да се побере.
— На хората няма да им хареса да им дърпаме стълбовете — каза Варли.