— Просто ми кажи наведнъж, кхафит — изръмжа. — Колко е зле?
Абан вдигна рамене.
— Ако са само тези дотук, народът ти ще оцелее. — Срещна погледа на Джардир. — Но ако загубите продължават месец след месец, половината хора в Дара на Еверам ще са мъртви, преди да се стопят зимните снегове, а алагаите няма да са вдигнали и лапа.
Джардир обори лице в шепа.
— Само че имаш две преимущества — продължи Абан.
— Преимущества ли?
— Хората ти вече те виждат като истинския син на Еверам — каза Абан. — Дори чините шепнат името ти със страхопочитание и разнасят историите за опитите ти да ги защитаваш денем и нощем. Работата в полята бе гениален ход.
— Не го направих, за да печеля сърца.
— Няма значение защо си го направил, приятелю — каза Абан. — С този жест и с трупа на алагайския княз за пред дамаджите ще те следват и красианци, и зеленоземци.
— Къде ще ме следват? — попита Джардир.
— Към Лактън, разбира се — и Абан се усмихна. — Нивите на източните чини още зреят.
Кралският Съпруг чакаше в пещерата, докато зората наближаваше. Тъмнината бе достатъчно гъста, за да остави сляп добитъка от повърхността, а по-нисшите търтеи можеха да ловуват още часове наред, но за ядронския княз, свикнал с пълния мрак в двора на Умовете, небето се развиделяваше плашещо бързо.
Нарочно бе изчакал последния момент, за да призове останалите при себе си в края на последната нощ от Новолунието. Щяха да са принудени да се материализират извън пещерата и да слабеят на светлината по пътя си насам. Съпругът бе нарисувал могъщи защити край пещерата и пукнатината в задния ѝ край, за да се увери, че магията от Ядрото е фокусирана и никой друг не може да извлича от нея.
Двама от шестимата Умове, които бе взел със себе си, бяха мъртви — при това най-силните, но все пак бе далновидно да вземе всяка възможна предпазна мярка срещу останалите четирима, особено толкова далеч от влиянието на Кралицата.
Имаше преимущество за него в това да се е отървал от двама възможни съперници, но не си струваше да си спечелва неудовлетворението на Кралицата толкова скоро преди снасянето. Останалите четирима изглеждаха герои, продължаваха борбата дори след като плановете му се бяха провалили и прекършваха силите на врага. Опитът и престижът от тези сражения ги поставяше в добра позиция да си спечелят местата на загиналите двама.
Рязко извлече от магията, когато четиримата приближиха, за да побере колкото му бе възможно повече сила. Не направи опит да я маскира, остави другите да я видят и да се побоят. Мимиците му го обградиха, ала една проста забранителна защита стигаше, за да не могат тези на другите да влязат в пещерата.
Дневната звезда се вдига, братко, помисли единият.
Трябва да се върнем в двора и да съобщим на Кралицата, съгласи се втори.
Съпругът просъска. Първо ще докладвате на мен.
Вече ти докладвахме, възрази един от тези, изпратени в Севера. Бе възрастен и силен. Волята му бе нараснала значително, откакто се бе показал на повърхността. Добре криеше аурата си, но Съпругът долавяше напрежението му.
С едно помръдване на мисълта на Съпруга един от мимиците му усука пипало около гърлото на княза и го придърпа. Съпругът не промени стойката си, но подготви силите си. Ако щяха да го нападнат едновременно, щеше да е сега.
Ала останалите стояха сковани. Може и да мразеха Съпруга повече от дневната звезда, но се мразеха и едни други — никой нямаше да рискува живота си без сигурна победа в замяна.
Съпругът погали буцестата кожа на черепа на княза пленник.
Докладвали сте, но не сте ми казали всичко. За глупак ли ме имате?
Умът се задърпа немощно, но не можеше да се мери със силата на мимика. Черепът му запулсира, опитвайки се да установи контрол над търтея, но волята на Съпруга отстъпваше само на тази на Кралицата. Мимикът стегна примката около врата на княза и опитите му да се измъкне спряха.
Какво се случи в нощта, когато събратът ти загина? — попита Съпругът.
Заловихме Обединителя, призна князът, а този, който бе с него на север, изсъска. Князете от Юга се напрегнаха и започнаха да разговарят помежду си мислено.
А защо тогава събратът ти го няма, а Обединителя продължава да унищожава търтеи и да привлича още човеци? — попита Съпругът.
Пребродихме ума му, за да узнаем силата му, но той избяга, преди да ти го доведем.