Асъм и Асукаджи не изразиха нищо с лицата си, но двамата си имаха собствен език — сложна смесица от едва доловими промени в стойката и жестове, които любовниците несъмнено бяха измислили сред постелята, — така че можеха да водят цели разговори, без никой да разбере.
Абан, след месеци наблюдения, можеше да разгадае само част от странния език, ала съдържанието на знаците им сега бе повече от ясно. Имаше и предимства, и недостатъци в това Асъм да остане тук, докато баща му и брат му воюват. Ашан щеше да говори от името на съвета — дамаджият щеше да управлява заедно с дамаджата в отсъствието на Избавителя, — но макар славата да отиваше у тези на бойното поле, Асъм можеше да стори много, за да увеличи собствената си власт, докато ги нямаше.
— А ти, Асъм?
Асъм се поклони съвсем леко към брат си.
— Съгласен съм, Татко. Сега е времето да нанесем удара си. Тревогите на кхафита имат своите причини, но са незначителни в големия план на Еверам. Много от посевите изгубихме заради алагаите и загубите ни само ще се множат от тук нататък. Още завладени територии ще компенсират това.
Ахман се обърна към останалите дамаджи и Абан ги огледа, докато те бяха вперили очи в трона. Мъжете се подреждаха в стриктен ред според броя шаруми във всяко от племената си, независимо че в повечето случаи разликите бяха незначителни. Подредбата леко се променяше на всеки няколко месеца.
След Ашан и Алеверак бе Енкаджи от мендингите. През годините дамаджият бе затлъстял, след като окончателно се прости с възможността да спечели Черепния трон. Ахман още имаше зъб след опита на Енкаджи да скрие Короната на Каджи от него, но Абан не можеше да вини дамаджия. И той не би подарил предмета никому. От тогава насам Енкаджи оцеляваше, като следваше плътно линията на Ашан и Алеверак, поне в съвета.
— Дневната война е право и задължение на Шар’Дама Ка — каза Енкаджи. — Кои сме ние да оспорваме това?
Той погледна към мъжете до себе си, дамаджите на кревак и нанджи. Дамаджите на двете племена на наблюдателите носеха нощни воали дори през деня и криеха самоличността си от всички с изключение на предводителите на племената си и на самия Избавител.
Както винаги, двамата се поклониха и не продумаха.
Абан рядко обръщаше внимание на останалите дамаджи. Откакто Ичах и Кезан бяха получили урока си, по-нисшите дамаджи бяха станали още по-сервилни от Енкаджи.
Само Кевера от шарах възрази, като погледна Ахман право в очите.
— Не желая да помрачавам бляскавостта на плана ти, Избавителю, но е вярно, че племето ми не може да отдели хора за нова кампания и да овладее вече спечеленото.
— Тогава останете! — лавна Чусен от шунджин. — Повече плячка за останалите от нас!
Някои от другите дамаджи се позасмяха, но всички сведоха глави пред свирепия поглед на Ахман.
— Аз съм шарах — рече той — по кръв и по брак. Аз съм и шунджин, аз съм всяко племе. Когато се обиждате взаимно в присъствието ми, обиждате и мен.
Асъм поглади дръжката на алагайската си опашка и дамаджи Чусен пребледня. Падна на колене и притисна чело в пода.
— Хиляди извинения, Избавителю. Не исках да обидя никого.
Ахман кимна.
— Това е хубаво. Ще наредиш на свои хора да останат в земите на шарах тук, докато воините на това племе продължат напред, за да си спечелят още от земите на езерния народ.
Абан искаше да се изсмее на глас, когато видя поразения Чусен. Всеки воин по-малко в завоеванията значеше по-малко плячка за племето му, а дамаджи Фашин от халвас като нищо щеше да го изпревари в подреждането от Черепния трон. Фашин се усмихваше открито, макар и да бе достатъчно умен да не казва нищо.
Абан започна да се разсейва, докато Ахман редеше подробности от плана си пред тях — поне тези подробности, които им трябваше да знаят. Основната част, включително точното време и място на нападението, щяха да получат непосредствено преди това, когато глупаците нямаше как да го объркат.
Той погледна Черепния трон и се запита какъв е смисълът да е покрит с електрум. Струваше му се огромно прахосничество.
Както му беше заповядано, Абан бе дал електрума от цялата мина на дамаджата. Очакваше металът да изчезне в името на някаква тайна цел или поне да се появи наново като броня за Ахман. Вместо това беше излян върху трона — безсмислено представление на властта.