Или пък не? Той погледна крадешком дамаджата. Жената никога не правеше безсмислени представления. Малцина умееха по-добре от нея представленията, но не и такива.
Нямаше значение. Абан беше доставил метала, но си бе направил труда да открие и още, започвайки с мината, където Реник първо се натъкна на сплавта — златна мина с жилки от сребро, която още даваше немалко електрум всяка година. Абан купи мината чрез посредник и хората му из целия Дар на Еверам търсеха и купуваха бижута и монети от материала. Вече бе натрупал значителни количества от него и беше заменил подвижното острие на патерицата си, а също бе направил филигран за бронята и оръжията на най-доверените му кха’шаруми.
Скоро аудиенцията приключи. Ахман си тръгна пръв, последван бързо от Джаян, Асъм и дамаджите. Абан се обърна след тях.
— Абан — рече дамаджата и той се вцепени. Отпред Хасик затвори големите порти и застана пред тях със скръстени ръце, препречвайки пътя му.
Абан се обърна към Иневера, която слизаше по стъпалата от подиума. Той се опитваше да не гледа към хипнотично люшкащите ѝ се хълбоци и се съсредоточи в очите ѝ.
Имаш си собствени красиви съпруги, напомни си той. Тази излага всичко на показ открито, но цената е твърде висока.
Той се поклони.
— Дамаджа. Как може да ви услужи смиреният кхафит?
Иневера се приближи до него още повече. Беше твърде близо, за да може Хасик да ги чуе, ала точно зад нея се намираше Шанвах. Кай’шарум’тингата със сигурност по нищо не отстъпваше на бруталния телохранител на Ахман.
— Металурзите ти напредват ли? — попита Иневера. — Последната пратка от сплавта се оказа безполезна.
Абан вдигна рамене.
— Сплавта е прост процес, но точната пропорция се постига бавно. Огньовете на Ала може да са добавили нещо, което не можем да възпроизведем.
— Имаме нужда от повече.
— Виждам — каза Абан. — Тронът иска много метал. Стъпалата ли ще покрием след това?
— Не е твоя работа какво правя с метала, кхафит — каза Иневера. Гласът ѝ бе спокоен, но въпреки това в него се усещаше предупреждение.
Абан се поклони.
— Както кажеш, дамаджа. Не е моя работа и какво правите с евнусите си, макар да научих от градската стража, че трима са били открити мъртви на брега на реката.
Той ѝ се усмихна и веднага разбра, че е прекалил.
Иневера направи лек жест и се намеси Шанвах. На практика не видя удара ѝ, ала по лицето му разцъфтя болка и той падна по гръб.
Абан стисна носа си и се ококори, когато видя колко бързо се окървави ръката му. Извади кърпичка от джоба на елека си, но и тя бързо се напои.
— Шар’Дама Ка казва, че ще убие всеки мъж, който ме докосне.
— Шарум’тингите не са мъже, кхафит.
Иневера се усмихна и движението на плътните ѝ устни се виждаше ясно под прозрачното ѝ було. Тя махна към вратите на залата.
— Но както желаеш. Изкуцукай навън и кажи на Ахман, че си ме обидил и съм наредила на Шанвах да те удари. Да видим какво ще стори.
Когато Абан не помръдна, тя взе кърпичката от ръката му и я вдигна пред лицето му.
— Това е най-малкото, което ще си заслужиш следващия път, когато си позволиш безочие пред мен.
Абан преглътна с мъка, докато Иневера и нейната жена воин се отдалечаваха към личните ѝ покои. Абан не се боеше от дамаджите, но Първата съпруга на Ахман бе нещо съвсем различно. Планът му да превърне Лийша Пейпър в нейна съперница се бе провалил и сега имаше враг, когото не би пожелал на никого.
Когато вратата на Иневера се затвори, Хасик изгрухтя весело.
— Не си май толкова смел сега, а, кхафит?
Абан го погледна студено.
— Отвори вратата, куче, или ще кажа на Ахман, че този удар е от теб.
По лицето на Хасик назря ярост и болката на Абан се успокои. Той скри усмивка, докато воинът отваряше. Хасик скоро щеше да си поиска компенсация за унижението, но този път Абан я очакваше с нетърпение.
Металурзите ми опитаха отново да възпроизведат свещения метал, написа Абан до Ахман по-късно през деня. Изпрати човек със здрав гръб, на когото вярваш, за да вземе пробата на дамаджата в края на деня.
И Ахман, както правеше често, изпрати Хасик.
Дъщерята на Абан Сиелва работеше сама в предната част на шатрата му в Новия базар, когато забелязаха, че воинът идва. Наближаваше вечерният час и базарът почти се бе опразнил — повечето павилиони и дюкяни бяха вече затворени. Абан наблюдаваше всичко през шпионка, когато Хасик влезе в шатрата. Сиелва беше млада и красива, интелигентна и умела. Имаше ярко бъдеще и Абан я обичаше силно. Хасик знаеше това, когато я изнасили. Но Сиелва никога не бе важната за него. Важно бе Абан да страда.