Когато видя Хасик, момичето сподави дъха си. Избърза да се скрие зад тезгяха и продължи по кратка пътечка, а там изчезна зад един покрит с плат отвор. Подобно на котка след мишка, Хасик я последва, без да се замисли, прескачайки ловко тезгяха, а след това също премина през платнището секунда след момичето.
Абан чу как се затръшва врата и преброи до десет, преди и той да тръгне, без да бърза. Кракът му още го болеше, дори след толкова години, и не виждаше причина да го измъчва.
Хасик още се мяташе в клопката, когато Абан влезе в помещението и затвори тежката врата зад себе си. Шатрата се намираше в съседство с голям склад, а Хасик бе влязъл в него. Двама кха’шаруми от шарах бяха овладели ситуацията с примките си за алагаи. Кухите прътове бяха два пъти по-дълги от ръцете на Хасик и завършваха със стоманени примки — сега и двете бяха около врата му. Хасик беше стиснал по една в ръка и се мъчеше да им противодейства, но нямаше смисъл. Когато той се дърпаше, те натискаха и обратно, а през цялото време примките се стягаха. Абан наблюдаваше с наслада, докато борбата на Хасик лека-полека спря и той падна на колене с моравеещо лице.
Сиелва отиде при баща си и той я прегърна през раменете.
— А, Хасик, колко хубаво, че ни навести! Мисля, че помниш дъщеря ми Сиелва. Отне ѝ девствеността миналата пролет. Обещах ѝ да гледа отблизо какво ще ти сторя в замяна.
Още неомъжена, Сиелва нямаше було за вдигане, когато заплю шарума в лицето. Хасик се опита да се хвърли към нея, но шарахите го държаха здраво и го върнаха на колене, полуудушен. Абан вдигна ръка и още един от кха’шарумите му, досега скрит в сенките, пристъпи напред. Нанджитите бяха прочути с изтезателските си умения и дребничкият мъж не бе изключение. Движеше се леко и плавно, тих като смъртта, с изключение на извитото острие, което измъкна с лек звън. Хасик се оцъкли, когато видя, но нямаше достатъчно въздух, за да възрази.
Дребният мъж се замисли.
— Щеше да е по-лесно, ако беше по гръб. — Гласът му бе много тих и нисък, почти шепот. — И ако някой придържа здраво крайниците му.
Абан кимна и плесна силно с ръце. Шарахите усукаха прътите си и пратиха Хасик по гръб, докато вратите се отваряха — влязоха съпругите и дъщерите на Абан. Много от тях носеха була, а други бяха с открити лица като Сиелва. Не една от тях бе попадала в лапите на Хасик през годините.
Четири от жените също носеха примки за алагаи и скоро бяха хванали Хасик за китките и глезените и опъваха здраво. Шарумът бе силен, както само можеше да бъде воин, който редовно се наслаждаваше на магията на убити алагаи, но жените имаха численост и по-добро разположение и можеха да го държат неподвижен дори без помощта на шарахите. Двамата кха’шаруми поотпуснаха натиска, за да могат и те да се насладят на крясъците и бясното, безсилно мятане, докато нанджитът разрязваше шалварите му.
Всички жени се засмяха на увисналия член на Хасик, когато се показа. Абан също се подсмихна: знаеше, че присъствието на жени умножаваше болката и унижението на Хасик хилядократно.
— От това жалко нещице ли се боят жените ми, когато посещаваш шатрата ми?
— И кучетата имат малки членове, Татко — рече Сиелва. — Но това не значи, че искам някое от тях да се покачи върху ми.
Абан кимна.
— Дъщеря ми има право — каза той на Хасик. Кимна на нанджита. — Отрежи го.
Хасик запищя като жена и отново се замята, но жените го държаха здраво.
— Аз съм аджин’пал на Избавителя! Няма да ти се размине, кхафит!
— Кажи му, Свирчо! — рече Абан през смях, като използва подигравателния прякор на Хасик, след като Керан му изби един от зъбите в шараджа, докато бяха деца, задето нарече Абан „свинеядец“. — Кажи на целия свят как кхафитът ти е отрязал мъжеството и ги чуй как ти се присмиват зад гърба!
— Ще те убия! — изръмжа Хасик.
Абан поклати глава.
— Избавителя цени мен повече от теб, Хасик. — Направи жест към тримата кха’шаруми. — И в безпределната си мъдрост ми повери воини, които да се грижат за мен. — Усмихна се. — И да се грижат за честта на жените ми.
Хасик отново отвори уста, но Абан мръдна с показалец и шарахите натикаха думите му обратно в гърлото.