Выбрать главу

Вдигна глава и с обляно в сълзи лице се обърна към Иневера.

— Дъщеря ми имаше всяко право да ме убие за престъпленията ми, но реши, че наказанието ще е по-голямо, ако ме остави да живея със срама си и без крайника, с който я ударих.

Джардир кимна и насочи вниманието си към Иневера и майка ѝ. По лицето на Манвах се стичаха сълзи, подобно на съпруга ѝ. Очите на Иневера бяха сухи, ала по аурата ѝ личеше болка, така както биха личали сълзи по страните ѝ. Раната стоеше отворена твърде дълго.

Джардир погледна към Касаад.

— Милостта на Еверам не знае граници, Касаад, сине на Касаад. Никое престъпление не е непростимо. Виждам в сърцето ти, че разбираш и съжаляваш горко за деянията си, а загубата на сина ти те е наказала много по-силно през годините, отколкото загубата на крака и на честта ти. Оттогава не си се отклонявал и за миг от пътя на Еверам. Ако желаеш, ще ти върна черното, за да умреш с чест.

Касаад погледна тъжно съпругата и дъщеря си, след което поклати глава.

— Мислех, че пътят на кхафитите е срамен, Избавителю, но всъщност никога не съм бил по-щастлив и никога не съм виждал по-ясно пътя на Еверам. Аз съм хром и не мога да ти служа в Шарак Ка, затова те моля да ми позволиш да умра кхафит, за да мога да изживея по-добре следващия си живот.

Джардир кимна.

— Както желаеш. Еверам кара душите на кхафитите да чакат пред портите на Рая, докато не се сдобият с мъдростта да се върнат на Ала и да живеят отново по-мъдро. Ще се моля за теб, но не мисля, че Създателя ще те кара да чакаш дълго.

Аурата на Касаад се промени и от него сякаш се вдигна тежест. Плетеницата между тримата се промени, но все още нямаше хармонията за истински благословените от Еверам семейства.

Обърна се към Манвах и се взря и в нейното сърце.

— Не сте се докосвали от престъплението насам, защото не можеш да понесеш ръката на оногова, който е убил сина ти.

Спокойното, съсредоточено излъчване на Манвах изстина от страх и преклонение. Тя също падна на колене и опря чело в пода.

— Така е, Избавителю.

— Дори съпругата на един кхафит трябва да е преди всичко съпруга — рече Джардир. — И сега трябва да решиш. Или намери в сърцето си прошка, или ще разтрогна брака ви още сега.

Манвах погледна съпруга си и Джардир виждаше, че отмята годините от него, сравнява някогашния Касаад със сегашния. Тя бавно се пресегна към него. Потрепери, когато дланите им се допряха и той стисна здраво нейната.

— Не мисля, че това ще е нужно, Избавителю.

— Кълна се — рече Касаад — с Избавителя за свой свидетел, че ще съм достоен да ме докосваш, съпруго.

— Вече си, сине на Касаад — каза Джардир. — Съжалявам, че цената на твоя път към мъдростта е причинила толкова болка на теб и близките ти, но мъдростта не е евтина стока, която човек спазарява като кошница на пазара.

Двамата пред него вече споделяха една аура и той кимна доволен. Обърна се към Иневера.

— Любима моя, скръбта ти за Соли му прави чест, но помни, че не скърбиш за него, а за себе си. Съжалявам, че не съм го познавал, но ако е и наполовина мъжът в сърцето ти, тогава е два пъти мъжът, който Еверам иска от нас да бъдем, за да сме достойни за него в Рая. Соли асу Касаад ам’Дамадж ам’Каджи навярно вече е ял от храната на Създателя и се е върнал на Ала, за да помогне на народа ни в нуждата му.

Направи знак на Касаад да се надигне. Кхафитът го стори бавно и отвори ръце. Отпървом бавно, Иневера се понесе към тях, но скъси последните няколко крачки бежешком и се прегърнаха здраво. Манвах също се присъедини към тях.

Аурите им се сляха и най-после пламнаха заедно, както се полагаше на едно семейство.

След миг Иневера го погледна.

Той виждаше любовта у нея, но и въпроса.

— Как разбра всичко?

За негова изненада отвърна Манвах и стисна дъщеря си за рамото.

— Той е Избавителя, дъще. Каджи е виждал в сърцата на хората и сега е прероден в Ахман Джардир.

Джардир стисна зъби, докато влизаше в тронната си зала, защото видя заедно с Ашан и Шанджат Кадживах и Ханя. В аурите им ясно личаха негодувание и ярост и предполагаше, че му предстои поредният дълъг дебат за ползите от шарум’тингите.

— Топките на Еверам, не може ли и минутка спокойствие? — измърмори Иневера зад него.