Выбрать главу

После погледна към Хасик.

— Платил си на Абан дължимото. Цената за това, че си ударил сестра ми, е развод не само с твоята дживах ка, но и с другите ти съпруги, с цялата ти собственост и с всичките ти деца. Сестра ми няма да е жена на полумъж. Ханя ще запази сестрите си съпруги, цялата ти собственост и децата.

Виждаше как смазва духа на Хасик, но не му бе жал. Още помнеше какво бе сторил с него той преди всички онези години в Лабиринта.

— Ще запазиш копието си, щита си и черните си одежди. Изхвърлям те от Копията на Избавителя, но Джаян ще ти намери нов отряд. Никой тук няма да каже нищо за раната ти и ако някой друг я открие, може да кажеш, че е била от алагай. Продължи да се славиш в нощта и може да видиш Рая. Наруши отново повелите на Еверам или моите, дори само с чашка коузи, и ще те прокудя в бездната на Ний.

Погледна към Ашан и Шанджат.

— Вярвам, че и на вас ви е ясно това?

И двамата кимнаха смирено.

— Добре. Уверете се да е ясно и на другите шаруми и дамати. Няма да повтарям.

Когато аудиенцията приключи, Иневера незабавно отиде в своята Стая на сенките. След срещата с родителите ѝ на нея ѝ се щеше да има повече време насаме със съпруга си, но уви. Обичайната върволица от придворни и просби започваше да се оформя пред Черепния трон, а тя нямаше търпението за нея.

Надяваше се да запази кръвта от кърпичката на Абан за верния момент, но властта и дързостта му нарастваха заплашително и Иневера нямаше и секунда за губене. Не знаеше, че Ахман е дал воини на кхафита, а това обясняваше много. Само че не можеше да повярва, че който и да било кха’шарум може да се сравнява с евнусите ѝ, обучени от самия Енкидо. Бяха убивали съпруги на дамаджи, докато мъжете им спяха до тях.

Хасик заслужаваше съдбата си, а може би и тримата, които бе изпратила след Абан, ако бяха имали глупостта да се разкрият по някакъв начин. Но тенденцията я смущаваше. Кхафитът вече бе опитал веднъж да я подмени. Кога щеше да опита отново?

Беше извлякла кръвта от кърпичката още прясна и я бе запечатала в стъкленица. Отвори я и покапа кръвта върху заровете си.

— Всемогъщи Еверам, нека узная за Абан асу Чабин ам’Хаман ам’Каджи. Може ли да му се има вяра да служи на Избавителя? Ще продължи ли да ми мисли злото?

Заровете се затоплиха в ръцете ѝ и тя ги хвърли, взряна в ярките символи.

Както винаги, бе готова да следва напътствията им, ала не бе готова за отговора.

Кхафитът е верен на Избавителя. Съдбите ви да свързани. Язвата по единия е язва и по другия.

Трийсета глава

Едничък истински приятел

333 г. СЗ, Есен

Арлен вдиша дълбоко: не бе свикнал да се бои толкова.

— Сигурен ли си, че трябва да го правиш? — попита Рена.

Арлен кимна.

— Нямам извинение да отлагам повече. Хралупата се възстановява и вече знаят какво да очакват. Жонгльорите разгласяват новината надлъж и нашир из херцогството и хората ще се стекат насам, когато разберат, че сме спечелили. Укрепленията ще са по-силни до следващото Новолуние. Равноденствието е след две седмици, а Новолунието — десет дни след него. Ако ще го правя, трябва да е сега. Нямам време да яздя чак до Райзън. Ще внимавам. Няма да си позволя да се изгубя в Ядрото.

Обърна се към Рена, преди да успее да отвърне, и в аурата ѝ видя, че не е разбрал въпроса.

— Не си сигурна, че трябва изобщо да ходя, нали?

Погледът на Рена съвършено съвпадна с досадата в аурата ѝ.

— От тоя жонгльорски номер с четенето на мислите хората започват да ги побиват тръпки.

— Не е четене на мисли — рече Арлен.

— Четене на сърца тогава — отвърна Рена. — Трудно се говори с теб така, само хвърляш поглед към някого и разбираш всичките му чувства по-добре, отколкото той самият си ги разбира.

Арлен се засмя.

— Де да беше така!

Рена вдигна глава към звездите, за да не вижда той лицето ѝ — сякаш така щеше да скрие нещо от него сега.

— Все едно си в главата ми понякога, като оня демон…

— Не е така, Рен — каза Арлен и сложи длан на рамото ѝ. — Със защитения си взор виждаш същото като мен. Сигурно всеки друг със защитен взор може да го види. Просто се вгледай внимателно и може да ти подскаже какво ли не за някое тяло. И аз тепърва го овладявам, а и малко послъгах, като откраднах част от езика от главата на мисловния демон последния път, когато се срещнахме с него. Скоро ще мога да те науча по един или друг начин.