Жив
333 г. СЗ, Есен
— Шар’Дама Ка, кхафитът е дошъл да говори с вас.
Джардир кимна и отпрати пазача, докато Абан докуцукваше в стаята му с картите. Кхафитът се насочи със залитане към един от меките столове. Препъна се, но успя да се насочи към седалката и да падне в нея. Въздъхна облекчено.
Носът на Джардир долови причината още преди да погледне към аурата на приятеля си.
— Черна нийска душо, смееш да идваш при мен впиянчен от коузи?
Абан го погледна немигащо.
— Пар’чинът е жив, Ахман.
Тези думи и истината зад тях прекъснаха всички останали мисли. Джардир бавно поклати глава и се извърна от Абан, докато овладее чувствата си.
— Така и подозирах — призна накрая. — Още преди месеци, когато чух за пръв път за този „Защитен“.
Абан кимна.
— Всички подозирахме.
— Но си казвах, че е безумие. Оставихме го да умре сред дюните. — Погледна Абан. — Как е оцелял? Скрил се е в някое кхафитско поселение ли?
— Не попитах — отвърна Абан. — Какво значение има? Било е иневера.
Джардир се съгласи с махване.
— Какво искаше?
Абан извади парче пергамент, привързано с обикновена връв.
— Каза ми да ти дам това.
Джардир бързо махна връвта и разгърна пергамента.
Поздрави, Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, в годината на нашия Създател, 333 г. СЗ — пред Еверам се кълна, че ти, моят аджин’пал, потъпка вярата помежду ни и ме ограби на свещената земя на Лабиринта в нощта, когато всички мъже са братя. Според повелите на Евджаха желая да ме срещнеш в Домин Шарум, час преди залез-слънце в нощта на есенното равноденствие, когато Еверам и Ний са в равновесие. Тъй като аз съм тъжителят, аз избирам мястото. Ще го получиш седмица по-рано и ще имаш възможност да пристигнеш пръв, за да се увериш, че не е клопка. Всеки от нас ще има по седмина свидетели, ни един повече, ни един по-малко, за да отдадем почит на Седемте устоя на Рая. Ще разрешим различията си като мъже и Еверам ще отсъди. Алтернативата е хората ни да се срещнат на бойното поле и да пролеем червена кръв през деня вместо черна в нощта. Надявам се да виждаш, че в това няма чест. Очаквам отговора ти,
Джардир поклати глава. Домин Шарум. Означаваше буквално „двама воини“ и се отнасяше за сражението един на един, описано в Евджаха, според правилата, определени от Каджи и неговия полубрат предател, преди да се бият до смърт.
— Есенно равноденствие — каза Абан. — Точно един месец, преди да нападнем Лактън. Сякаш е знаел.
Джардир се усмихна вяло.
— Моят аджин’пал не е глупак и добре познава традициите ни. Но макар да говори за Еверам и Рая, не вярва в истините им дълбоко в сърцето си. — Поклати глава. — „Тъжителят“. Сякаш не съм по-различен от обикновен крадец, задето си взех това, което той открадна от гробницата на предшественика ми. — Въпросът обаче го глождеше от години. — Такъв ли съм?
Абан сви рамене.
— Кой може да каже? Правил съм и по-лошо с мнозина, дори съм лъгал пар’чина за собствена облага. Но въпреки това го обичах. Беше много верен. Край него се чувствах…
— Как? — попита Джардир. И двамата добре бяха опознали пар’чина, но по много различни пътища.
— Както някога край теб, когато бяхме момчета в шараджа — рече Абан. — Че ще застане мигом между мен и опасността, както го стори, когато ни привика пред Трона на копията преди толкова години. Караше ме да се чувствам в безопасност.
Джардир кимна. Все пак не го познаваха толкова различен.
— А сега?
Аурата на Абан стана неразгадаема и той въздъхна, като взе малка пръстена бутилчица от елека си и дръпна запушалката.
— Недей… — предупреди го Джардир.
Абан завъртя с досада очи.
— В краката ти плиска кръвта на хиляди, Ахман. Наистина ли ще ме поучаваш за това коузи, все едно съм пиян шарум в Лабиринта?
Джардир се намръщи, но не продължи, докато Абан замислено отпиваше, зареял очи в нищото. Кхафитът обърна глава към него и му подаде бутилчицата.
— Пийни с мен, Ахман. Само веднъж. Някои неща се обсъждат по-добре през език от канела.
Джардир поклати глава.
— Каджи забранява…
Абан отметна глава и се засмя.
— Забранил е, защото силите му са били унищожени при Руск от враг, петкратно по-малочислен от тях, след като са се напили в нощта преди битката, празнувайки отрано победата си! Бил е декрет за неуки овце с оръжия, а не за двама души, които споделят по чашка посред бял ден в сърцето на крепостта си.