— Обещана моя, колко ми липсваше докосването ти…
Лийша се отдръпна.
— Какво значи това? — попита той. — Последния път насаме споделихме повече от проста прегръдка.
Лийша кимна.
— Но сега не сме насаме и не е моментът, Ахман. Няма да ме маркираш като куче. Вече отказах на предложението ти.
Джардир се усмихна.
— Засега да.
— Не, не засега. Легнах си с теб, да, но не съм твоя собственост и никога няма да се омъжа за теб. Дори да се разведеш с всичките си съпруги, да си вземеш армията и да се върнеш в Пустинното копие. Дори да избиеш всички благородници в Свободните градове и да се обявиш за крал на Теса. Никога.
— И затова ли ме предаде? Воинът, когото си отровила, успя да стигне до мен с писмото на Аманвах. Знам какво си правила по обратния път.
Гневът на Лийша сякаш се поуталожи. Той очакваше да започне да се оправдава, но вместо това тя издиша облекчено.
— Слава на Създателя — прошепна.
— Това радва ли те? — попита той объркан.
— Нямам хладнокръвието на дама’тинга, когато опре до отровителство — каза Лийша. — А и никого не съм предала, просто предупредих народа си за намеренията ти.
Тя присви устни и продължи:
— И като говорим за отрови и предателство, в писмото си дъщеря ти пише ли как се опита да отрови мен с чернолист още в Двореца на огледалата? Или как съпругата ти нареди да ме отвлекат и пребият след нощта, когато се любихме за пръв път?
Лицето на Джардир изтръпна. Хвана я за дланите, за да долови аурата и дори под светлината. Надяваше се да открие лъжа в думите ѝ, ала усети само истина. Изпълни го гняв, но тогава долови и друго и всичко излетя от главата му.
— Носиш дете!
Лийша окръгли очи.
— Моля? Не е вярно.
Джардир нямаше нужда да проучва аурата ѝ. Лъжата се отразяваше ясно в очите ѝ. И тя като него усещаше новия живот, който пулсираше в ритъма на нейната жизнена енергия.
Джардир я сграбчи за ръката и стисна толкова силно, че тя трепкаше и охкаше, докато той я влачеше след себе си малко по-надолу по склона, в сянката на скалния отвес.
— Не ме лъжи. Този жалък зеленоземец ли… — Той се взря по-внимателно в нея в здрача и позна детето в нея. — Не, мое е. Мое е, а ти го позориш, като мърсуваш с това принцче от чините. Нима смяташ, че ще позволя на този или на когото и да било да ми попречи да обявя своето за свое? Ще нахраня псетата с топките му. Ще…
— Няма да правиш нищо. — Лийша рязко отскубна ръка от него, а с другата отбранително покри корема си. — Детето не е твое, Ахман! Аз не съм твоя! Човешки същества сме и не принадлежим никому. Ето в това се проваляш отново и отново, ето затова хората никога няма да се преклонят пред теб по своя воля. Не може да притежаваш хора!
— Сучеш думи като кхафит, за да отречеш това, което и ти знаеш, че е справедливо. Нима ще лишиш детето от възможността да опознае баща си?
Лийша се засмя рязко, хапещо. Аурата ѝ се изпълни с презрение и го заболя да види, че е насочено към него.
— Имаш над седемдесет деца, Ахман, и ги разменяш и търгуваш с тях като с каци пиво. Колко от тях познаваш наистина?
Джардир се поколеба и аурата на Лийша грейна победоносно. Усмихна му се подигравателно.
— Кажи ми имената на всяко от тях и ще те взема тук и сега.
Джардир скръцна със зъби и изпука с кокалчетата на ръката си, за да не я свие в юмрук.
Затова, значи, миришеше различно. Арлен изръмжа дълбоко, докато наблюдаваше Джардир и Лийша, а ушите му долавяха всяка дума. Наруга се наум. Отдавна щеше да го види, ако просто я беше познал, както всекиго другиго.
Трябваше да ми каже, помисли си. Никога нямаше да я доведа, ако знаех. Затова не ми каза. Ако се разчуе, всичко заминава в Ядрото.
Не за пръв път се запита на чия страна е онази жена.
— Не беше ли казал, че няма нищо между теб и Лийша Пейпър — каза Рена и рязко го изтръгна от самовглъбението.
Арлен ѝ хвърли поглед, а след това го върна към Лийша и Джардир. Напрегна се, когато Джардир я сграбчи за ръката.
— Не значи, че искам да я гледам как се натиска с онзи, дето хубавичко се постара да ме убие.
Рена изсумтя.
— Нищо в плана не ти пречи да го понагазиш, преди да приключиш.
— Точно това ще направя — каза Арлен и направи крачка напред. — Край на приказките, Джардир! Дойде часът да отговаряш за деянията си!