— А ти явно не можеш да използваш откраднатата си магия изобщо, когато ти бучи главата — рече Джардир и заби чело в носа му. По лицето му плисна кръв, но Джардир продължи настъплението и обви ръце около гърлото на пар’чина.
Стоманени пръсти стиснаха неговото собствено.
— Не ми трябва магия — каза той и избута Джардир няколко крачки назад, след което се хвърли от скалата и го повлече.
— И без нас на света ще му е по-добре.
Студеният свистящ вятър проясни главата на Арлен, докато с Джардир продължаваха да се боричкат дори в тези последни мигове.
Джардир както винаги се оказа по-умел и застана отгоре, докато към тях прииждаше жестоката земя. Изглеждаше безсмислено — падането щеше да ги умъртви и двамата, без значение кой над кого е, но Арлен виждаше в аурата на Джардир, че това не го интересува. Арлен щеше да умре частичка от секундата преди него и това стигаше.
Арлен спря да се дърпа и прегърна падането. Аурата на Джардир пламна победоносно, но тогава Арлен се дематериализира и Джардир изхрущя кошмарно върху канарите.