Момчето мигом скочи на гърба на демона и постави защитения клин между пластините на гърба му. Том Клина веднага се захвана за работа и замахна веднъж с чука си. Протътна магическа гръмотевица и блесна толкова ярка светлина, че Рена примижа. Когато отвори очи, демонът не помръдваше.
Отработено. Ефикасно. Нито грам похабени усилия.
— Чак е страшно — каза Рена. — Все едно повалят дървета.
Арлен кимна.
— В онази първа нощ нямах време да им правя оръжия и да ги обучавам да си служат с тях. Трябваше да защитя каквото можех, а Кътърови ми дадоха най-ценното си — сечивата си. Все повече хора се включват във войната напоследък и получават обикновени защитени копия, но дори най-добрите не могат да се мерят с тези тук. Инструментите им ги отличават. Когато има Кътърови наоколо, всички останали свеждат погледи, а после разказват истории за тях по хановете.
— И всичко само защото извадили късмета да срещнат Арлен Бейлс, когато имали нужда — каза Рена. — Като мен.
Арлен присви очи, ала тя вдигна ръка.
— Спокойно, няма да кажа, че си Избавителя, ама не мож’ си кривиш душата, че те бива да показваш на хората, че имат гръбнак — след което докосна дръжката на ножа, — както и зъби.
Арлен изпухтя.
— На всеки нещо му се удава повече.
— Е, на онези там им помагат и размерите. Трябва да скочиш, та да ги целунеш по бузата, както щеше да каже сестра ми.
— Не всички бяха така в началото. Това е от магията. Слънцето може и да спира магията, но не и преди да въздейства на всичко, което докосне. Защитените оръжия не се изтъпяват и не се чупят, а Кътърови попиват магия всяка нощ вече почти цяла година. Възрастните младеят, младите порастват по-бързо.
Посочи към един мъж.
— Виждаш ли онзи прошарения?
Ръцете и краката на мъжа бяха налети с огромни мускули, а самият той се сражаваше с малко по-висок от него двуметров дървесен демон. Рена кимна.
— Казва се Йон Сивокосия — каза Арлен — и е най-възрастният мъж в Хралупата. Беше беловлас преди година. Трябваше му бастун и ходеше прегърбен, ръцете му трепереха.
— Право ли ми думаш?! — възкликна Рена.
Арлен кимна и отново посочи, този път огромен мъж в разцвета на силите си, устремен към дървесния демон, докато Йон му беше отвлякъл вниманието.
— Линдър Кътър. На не повече от петнайсет.
Един от другите дървесни демони удари с опакото на лапата си един от мъжете и го отхвърли няколко метра назад. Той се стовари тежко и кирката му излетя от ръцете му. Кръв не се виждаше, но мъжът нямаше време да се надигне, преди демонът да стигне до него.
Ножът моментално се озова в ръката ѝ, ала Арлен стисна рамото ѝ. Тя го изгледа свирепо, но той само мръдна брадичка към сценката. На гърба на демона се хвърли хрътка с кошмарни размери и го събори, откъсна голямо парче от бронята на демона, след което зъбите ѝ потънаха в плътта отдолу.
Дотогава мъжът се бе опомнил и заби кирката си в черепа на ядрона. Кучето вдигна глава към него, а от муцуната му капеше кръвта на чудовището, грейнала ярко пред защитения взор на Рена. Създанието, което някога е било обикновено куче, сега тежеше наглед почти четвърт тон, с рошава черна козина и толкова големи нокти, че не можеше да ги прибере напълно. Изръмжа на дърваря, но той само се засмя и го почеса зад ушите. Подсвирна и изтича отново насред сражението, а кучето облиза кръвта от зъбите си и го последва.
— Създателю — прошепна Рена. — Голямо е колкото нощен вълк.
— Не беше, но сега яде демонско. Ядроните го взели — не спира да расте.
— Така ли са пораснали нощните вълци? — попита Рена.
— Навярно — отвърна Арлен.
Един висок два метра и половина дървесен демон се промъкна покрай дърварите и нападна Дървените войници. Мъжете се разкрещяха и забравиха изцяло копията си — дисциплината им стигна само колкото да сключат защитените си щитове. Откатът от сблъсъка на демона с магията ги отхвърли назад и те се запрепъваха сред жените, които уж трябваше да пазят. Един от тях изгуби равновесие изцяло и събори две от тях, докато зареждаха арбалетите. Друг извика от болка, когато една стрела неволно го улучи в бедрото, право през изписаната броня.
Дървесният демон почти не беше изгубил равновесие и премина през пролуката в редиците им с плашеща скорост.
Принц Тамос се провикна, преодоля отведнъж страха си и скочи между демона и останалите. Улови удара му с щита си и ноктестата лапа на създанието проскърца по защитите, след което принцът прониза демона в корема с късото си копие. Магическата сила в оръжието преля в ръката му и изпълни удара със смъртоносна сила и скорост.