Арлен присви устни, но въпреки това се приведе и повдигна мъжа като малко дете, за да го прибере на безопасно място в защитения кръг. Там имаше пастир, възрастен мъж с брада, сива като буреносен облак. Върху обикновеното си кафяво расо носеше дебел стихар, изписан със защити, а посред тях — изрисуван разкривеният жезъл, символ на ордена му. Мъжът забеляза Арлен и зяпна за миг, но бързо се окопити и заедно с един от послушниците си побърза да се приближи. Двамата поеха Джо и го прибраха в палатката на пастира. През цялото време така и не свали поглед от Арлен и незабавно след това се показа с богато изрисуван със защити жезъл от златодърво, наблюдавайки сражението от безопасно място в кръга.
То вече приключваше, а принцът, който до този момент не се спираше, изведнъж се оказа без противници. Огледа се обезумял и запъхтян, но когато видя, че вече нищо не го заплашва, се разтрепери видимо в бронята си и се отпусна до копието си. Хората му мигом го обградиха и го скриха от погледите на останалите. Рена го чуваше да повръща зад гърбовете на хората му.
— Все е така — каза Дарси. — Никой не е по-свиреп от графа, кат’ му кипне кръвта, ама бавно се разгорещява и след това пада кат’ отсечено дърво.
— Няма от какво да го е срам — каза Арлен. — Много пъти съм се чувствал така. Но това, че изобщо е навън, говори много… — Той направи пауза. — Граф ли?
Дарси кимна.
— Дойде с префърцунен кралски декрет, бил, вика, „Господар на Хралупата на дърваря и цялата околия“, с керван каруци, цял километър се точеше. И войници. Повече от хиляда, със стрелци срещу красианците. Вече започнаха да му строят крепост. Хората толкова бяха благодарни за храната и одеялата, че го приеха, а и ти и Лийша бяхте един Създател знае къде.
— И просто му предадохте Хралупата?
— Нямахме избор. Но не е толкоз лошо. Тамос оставя тези, дето си разбират от работата, да си я вършат, а и кой ще отрече, че помага на нищите?
Битката бе приключила, но уроците на Арлен си личаха и сега — дърварите методично обхождаха сечището и довършваха работата си. Демоните се възстановяваха с невероятна скорост, дори след рани от защитени оръжия, стига да не бяха смъртоносни или да ги разчленяха. Не един от уж мъртвите демони изпищяваше, когато дърварите го доближаваха, и опитваше да отвърне на ударите или да избяга. Мъжете бързо ги приковаваха и се прицелваха в пролуките между бронираните пластини по вратовете на демоните. Обезглавяването дори на малък дървесен демон изискваше поне няколко удара и Сам Триона се видя с много работа.
Рена застана до Арлен и жените, взирайки се позамаяна в наметалата им.
— И техните ли си изписал? — попита тя Арлен, очаквайки със страх отговора.
Дарси се извърна внезапно и за пръв път обърна внимание на Рена и най-вече на състоянието на дрехите ѝ — по-скоро липсата им. После погледът ѝ попадна върху наметалото ѝ и ноздрите ѝ се разшириха. Сграбчи един от краищата и го вдигна, за да го огледа по-внимателно на светлината. Обърна се възмутена към Арлен и натика дебелия си показалец в лицето му.
— Подарил си на тази наметалото си?! Знаеш ли колко се мъчи с него господарката Лийша? Повече, отколкото с нейното си! Даже не ѝ благодари, а пък не си го носил и веднъж! Дал си го на някаква…
— Чшшш, тъпа краво! — провикна се Рена, дръпна наметалото си от ръцете ѝ и се намести между Дарси и Арлен. — Да не му говориш така!
— Или какво? — попита Дарси, надвеси се над Рена и се приведе тъй, че носовете им почти се докоснаха. — Това не те засяга, момиченце, затваряй си устата или ще те метна през коляното си.
Дарси може и да бе билкарка, но Рена познаваше воините по призвание още от пръв поглед. Извисяваше се с една глава над Рена и яката ѝ фигура пращеше от мускули. Носеше същата свободна пола-панталон като останалите жени воини, а тежкият ѝ защитен нож бе извит навътре като сърп. Вършеше също толкова добра работа в отсичането на демонски крайници, колкото и в рязането на стръкове билки. Дръжката му беше много износена.
Нищо от това обаче не интересуваше Рена, когато хвана жената за гърлото и започна да стиска. Дарси задърпа ръката на Рена с по мъжки дебелите си длани, но сякаш се дърпаше срещу стоманен лост. Замахна с юмрук, ала Рена лесно отклони удара, сграбчи Дарси за китката и изпъна ръката ѝ, след което я използва за опора, за да увеличи натиска си. Дарси поморавя, а вените по гушата ѝ се изопнаха.
— Стига, Рен! — каза Арлен и я сграбчи за ръцете. Дръпна я назад като котка, нахалстваща край касапски дръвник.
— Тя започна — изръмжа Рена, докато се дърпаше в желязната хватка, така както Дарси се бе дърпала в нейната. — Нали видя!