Выбрать главу

— Пастир Хейс, Висш инквизитор под началството на Върховен пастир Петер от Анжие — обяви Артър.

Арлен събра вежди и Рена незабавно долови недоверието му.

— Заместникът на пастир Джона, доколкото помня — рече Арлен и изгледа графа, сякаш той бе представил възрастния мъж. — Изправихте ли вече Джона пред вашата „инквизиция“?

— Това е работа на пастирите на Създателя, а не твоя — включи се с остър тон Хейс.

Арлен изсумтя и погледна към Дарси.

— Отведоха го преди седмици — каза тя. — Вика не може да си намери място от тревоги, но не ѝ дадоха да отиде с него и не е чувала нищо оттогава, макар че го молеше постоянно.

С тези думи Дарси кимна леко към Тамос.

Арлен също завъртя глава към него, но Тамос разпери безпомощно ръце.

— Както казва пастир Хейс, това е работа на Съвета на Пастирите. Не е в моите ръце.

Арлен поклати глава.

— Лошо оправдание. Жената има право да чуе нещо от съпруга си и да получи доказателство, че е добре… както, надявам се, е.

— Как смееш! — възкликна пастир Хейс. — Носиш одежди на пастир, но не си от ордена ни, а и изобщо не знаем дали…

— Дали какво? — предизвика го Арлен.

— Достатъчно! — прекъсна ги графът. — Вестоносец ще отнесе писмо от госпожа Вика още утре и ще се върне с писмо от съпруга ѝ седмица, след като той го изпрати. Ако тя иска да го види лично, ще ѝ осигурим придружители.

Пастир Хейс прикова суров поглед в графа.

— Ваше Височество…

— Не съм ти вече ученик, пастирю — рече Тамос и махна с ръка. — Спести ми назиданията. Ако съветът има проблеми със заповедта ми, нека говорят с брат ми и да проверят в чии думи се вслушва повече.

Спогледаха се многозначително, а Хейс кимна и се поклони.

— Както заповяда Ваше Височество.

Тамос изсумтя.

— Добре. — Погледна Арлен. — Може ли да считаме въпроса за приключен, или имаш още завоалирани заплахи? Имаме по-високи дървета за сечене от пастир, който проповядва встрани от Канона.

Арлен кимна.

— Много по-високи, Ваше Височество. Ядроните са се отегчили от отпора ни. Възнамеряват да отвърнат с неудържима свирепост.

— Нека — изръмжа Мерем. — Всички демони в Ядрото, взети заедно, нямат и капка акъл. Ще ги натрупаме на толкова голяма клада, че и Създателя ще я види.

Дъг изсумтя в съгласие, ала Тамос не отвърна, вперил тежък поглед в Арлен над сплетените си пръсти.

— Не си видяла нищо от това, което Ядрото може да ни стовари, Мерем — отвърна Арлен. — Преди по-малко от седмица с Рена срещнахме демон, по-умен и от двама ни, взети заедно. Мисловен демон. Пазеше го друг, който можеше да се превръща в каквото си поиска, а когато мисловният бе наоколо, всички останали ядрони се държаха различно.

— Как така различно? — попита Дъг.

— Като войници с добър генерал — отвърна Арлен. — Изпрати цял лес дървесни демони след мен, които ме нападнаха със сопи, когато ноктите им не успяха да преодолеят защитите ми.

— Ядроните го взели — прошепна Мерем и тръсна рамене, а Дъг се изплю на килима. Графът сякаш не забеляза. Бе пребледнял като смъртник, а страхът му витаеше като миризма. Рена се запита какво се случва с могъщия предводител и свиреп воин отпреди миг.

— Майка ми трябва да разбере — измърмори той.

Всичко го изгледаха питащо. Пастир Хейс се начумери.

— Майка ви ли, Ваше Височество?

Въпросът бе твърде тих за останалите, но Рена го чу ясно и отчетливо. Сетивата ѝ се разгръщаха с всеки изминал ден.

Тамос се сепна и се изправи в стола си, а част от руменината се върна по страните му.

— Брат ми, херцог Райнбек, трябва да научи веднага. Артър, приготви вестоносец!

Артър понечи да изпълни, но Арлен вдигна ръка.

— Със съжаление трябва да ви уведомя, че имам и по-лоши новини. Мисловните демони могат да посегнат на мислите ти и да ги откраднат, да научат всичко, което възнамеряваш да сториш. Могат дори да поемат контрол над тялото ти.

— Създателю! — извиси глас Мерем. — Как да се борим срещу това?

А лицето на графа така позеленя, че на Рена и се стори, че аха-аха, и ще повърне.

— Големите защити са им недостъпни — каза Арлен. — А за останалите има защити срещу подобни демони.

Извади парче пергамент и четка за изписване на защити от робата си. С невероятна лекота, сякаш ръката му преливаше в пособието, бързо нарисува едър символ и го обърна към останалите край масата.