Иво Сиромахов
Дневници и нощници
Сензационната история на най-големите научни открития
и шедьоври на изкуството, разказана от самите им създатели
Троянската командировка
2 август 1193 пр. Хр.
Зевс ме извика в кабинета си, за да ми съобщи, че ме праща в командировка.
Трябвал му военен репортер, който да отразява Троянската война.
Опитах се да се измъкна и му казах, че съм вече възрастен за такава работа. Но
той е непреклонен.
– Ти – вика, – бай Омире, си най-опитният в редакцията на “Ахейски новини”. А
това е сериозна война, замесени са много интереси и не мога да си позволя да пратя кой
да е. Само ти можеш да се справиш!
Как го мразя това началническо лицемерие! Само аз съм можел да се справя!
Истината е, че сега е август, всички са в отпуска и затова ме пращат мене.
Пък и Зевс много добре знае, че ми остават няколко години до пенсия и не искам
да си загубя работата. Дееба, тоя главен редактор, дееба!
Предложих му да прати вместо мене Есхил. А той вика:
– Ти луд ли си, не мога да пратя на такова важно събитие някакво начинаещо
репортерче! Тоя Есхил за нищо не става, няма никакъв усет за новината. Миналата
година го пратих да пише за някакъв луд изобретател, дето уж бил измислил огъня.
Някой си Прометей... И Есхил ми се връща с репортаж 25 хиляди знака! И вътре само
глупости – някакви скали, Прометей бил прикован, бил мъченик, пълни простотии...
– Да, помня го тоя репортаж. Много тъп беше наистина. Имаше и нещо за
някакъв орел, дето му кълвял черния дроб...
Зевс помълча няколко секунди и после изтърси:
– Това за орела аз го добавих.
– О, извинявай.
– Нищо. Добавих го, щото Есхил беше писал, че Прометей бил болен от цироза.
Не може да се пише така! Ние да не сме медицински бюлетин. Затова вкарах тая
поетична метафора за орела, който уж кълве черния дроб на героя...
– Аха. Еми готина метафора е – излъгах аз.
– Еми, разбира се, че е готина. Аз съм старо куче, разбирам ги тия неща. Както и
да е, мани го Есхил. За малко да го уволня тогава, ама с баща му сме приятели, та му се
размина... Исках да кажа, че само ти можеш да се справиш с отразяването на
Троянската война, бай Мирчо. (Много мразя да ми викат “Мирчо”, ама на Зевс не мога
нищо да му кажа – нали е главен...)
Излязох мрачен от кабинета на Зевс и минах през касиерката да си взема
командировъчните. 5 обола на ден – егати мизерията. Ми аз с тия 5 обола само узото не
мога да си платя. Мразя Зевс, мразя тоя скапан вестник “Ахейски новини”, мразя
професията си!
Прибрах се вкъщи и казах на жена ми, че заминавам в командировка и се
скарахме зверски. Тя вече била направила резервация за почивка в Кушадасъ. И като
ми се разкрещя:
– Ти – вика – няма ли поне веднъж да дойдеш на почивка с мене, писна ми от
твоите номера.
Сякаш доброволно заминавам.
– Поне да ти вдигнат заплатата – вика, – щото след всяка командировка се
връщаш затънал в заеми. И сега така ще стане с тая Троянска война. Ще се напиваш
там, ще ходиш по курви и ще пращаш тъпи репортажи. Ах, защо се омъжих за
журналист, да се еба у главата проста!
2
И се разрева.
И пак подкара вечния си монолог – как си била съсипала живота с мене, как
навремето Аполон се скъсвал да я сваля, ама тя не му пуснала, щото бил много надут и
прочие измишльотини.
Писна ми да я слушам и си пуснах спортните новини. Дискобол поставил нов
световен рекорд. Голям пич е тоя, ей!
3 август 1193 пр. Хр.
Събрах си багажа – няколко чифта бельо, чисти чорапи, четката за зъби,
диктофончето и лаптопа и се качих на рейса за Троян. Не ми трябва повече багаж, щото
Зевс ми каза, че войната щяла да свърши бързо. Няма да трае десет години, я!
В рейса пуснаха “300” – филм за битката на Леонид с персите. Готино филмче,
ама няма нищо общо с историческата истина. Аз нали бях репортер там навремето и
знам как станаха нещата. Иначе Леонид е пич. Чух, че напоследък се снимал в някакви
реклами, да изкара някой лев. Уви, държавата нехае за героите от войните. Поне пенсия
да му бяха отпуснали... Трябва да му звънна, да пием по едно узо.
В рейса се запознах с една много приятна пичка от списание “Жените на Атина”.