фараон.
И сега, ако му отстъпя формално престола, освобождаваме влога и аз мога да
тегля паричките като негов настойник, щото той още няма 18 години.
Гениално!
Извиках върховния жрец и набързо коронясахме малкото лайно. После отидох
до банката, изтеглих пари и отидох да си купя няколко чифта обувки, та да си успокоя
малко нервите.
3 януари 41 пр.Хр.
Ходих при Джиджи да ми вземе връхчетата, че тая мойта коса няма да спре да
цъфти цял живот. От шампоаните ли е, от кво е – не знам, ама вече не се издържа.
Джиджи ми каза, че оня ден в Египет бил пристигнал някакъв много готин
римлянин Марк Антоний. Не бил император, ама пак бил някаква важна клечка, освен
това бил млад и се говорело, че е доста надарен.
И тоя Марк Антоний бил чувал за мен от Цезар и искал да ме види.
Прозвуча ми доста интересно, пък и напоследък доста съм го закъсала с парите,
та една такава връзка би ми се отразила много добре.
– Трябва да го смаеш, мацко – казва ми Джиджи. – Ти знаеш как.
– Оф, Джиджи, пак ли да се увивам в килим?
– Стига с тия килими! Измисли нещо друго. Все пак ти си царицата на Египет.
Трябва да демонстрираш власт и стил.
4 януари 41 пр.Хр.
Направо го побърках тоя Марк Антоний. Взех назаем една яхта от едно мое
бивше гадже. Ама не е някаква проста яхта, ами е голяма гъзария – с позлатен нос,
пурпурни платна и всякви екстри. Самата аз облякох една секси рокличка с голямо
деколте, качих на яхтата цигански оркестър, а от двете ми страни турих двама
бодигардове, които да ми веят с огромни ветрила.
И така доплавахме до Марк Антоний. На него направо му увисна ченето от
изненада. Поканих го да се кажи на яхтата и в момента, в който той стъпи на борда,
пуснахме малка импровизирана заря. Римлянинът съвсем се шашна и преди да успее да
си каже името, го поканих в каютата, където му бях приготвила страхотна изненада.
5 януари 41 пр.Хр.
17
17.30 часа. Фризьорския салон на Джиджи.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Направо се побърка. Стоеше и ме гледаше все едно съм неква извънземна.
Поканих го в каютата, а там вече беше сервирана вечерята – пастет от гъши
дроб, черен хайвер, трюфели, омари, шампанско, простотии – абе, както си му е редът.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Мълчи и ме гледа. И вика: Юлий много ми е разправял за вас, ама това, което
виждам, надминава и най-големите ми мечти.
ДЖИДЖИ:
А ти кво?
АЗ:
Хиля се. И му викам: а на мен Юлий не ми е разправял нищо за вас, ама така,
като ви гледам, сте много по-готин от него.
ДЖИДЖИ:
Ма верно ли е по-готин?
АЗ:
Верно. Юлий си беше старичък, на 52 години беше. Имаше шкембенце. А Марк
е към 40 и сигурно ходи на фитнес, щото е много стегнат.
ДЖИДЖИ:
И ти кво?
АЗ:
Ми направих му стриптийз.
ДЖИДЖИ:
И той кво?
АЗ:
Ми възбуди се.
ДЖИДЖИ:
И после кво? Изчукахте ли се?
АЗ:
А ти как мислиш?
ДЖИДЖИ:
Мръсница. Голям ли му е?
АЗ:
Много.
ДЖИДЖИ:
Стига ма! Колко много?
АЗ:
Еми-и-и-и, кво да ти кажа? Много.
ДЖИДЖИ:
Оф, ше полудея с тебе. Кво значи “много”? Колкото тоя дезодорант ли е?
АЗ:
По-голям.
ДЖИДЖИ:
Стига ма!
АЗ:
Дебел му е колкото сешоара.
18
ДЖИДЖИ:
Миличката. Той те е разпорил.
АЗ:
Бе и аз първо се уплаших като му го видях, ма после ми хареса. Да знаеш, мацко,
размерът има значение.
ДЖИДЖИ:
Отзад даде ли му?
АЗ:
Дадох му.
ДЖИДЖИ:
Мацко, ти си много смела жена. Да дадеш да ти завират такова огромно парче в
дупенцето.
АЗ:
Нали ти казах – кеф ми беше. Е сега не мога да сядам, ама ще ми мине.
ДЖИДЖИ:
И сега кво?
АЗ:
Ми не знам. Взе ми джиесема и каза, че ше се обади, ама нали ги знаеш мъжете.
ДЖИДЖИ:
Особено европейците. Чукат те и изчезват все едно нищо не е било. И нищо не
ти оставят.
АЗ:
Е, оставят ти спомени.
ДЖИДЖИ:
С тая наивност доникъде няма да стигнеш, мацко.
6 януари 41 пр.Хр.
Днеска ми е отвратителен ден. Страшно ме боли глава, а и Марк вече два дни
никакъв не се обажда.
На всичкото отгоре ми се обади тая гъска Хатшепсут. И като взе да ми говори