плювачи се оказаха тия от “Пинта”, а най-оплюти бяха моряците от “Санта Мария”.
Екипажът на “Пинта” спечели едно буре арменски коняк от личната ми колекция.
Хавиер е съсипан. Не стига, че е рогоносец, ами и яко го наплюха, милия.
15 септември 1492
Пътуваме вече 43-ти ден, а земя не се вижда. По моите изчисления трябваше да
сме стигнали до Индия още преди две седмици. Екипажите са изнервени, защото
храната е на привършване, а не се знае още колко ще пътуваме. Усещам, че зрее бунт.
От друга страна, това е добре дошло за снимачния процес. Игрите стават все по-
настървени, конфликтите все по-ожесточени, а гладът вкарва допълнително
драматично напрежение.
Изпиха всичкия коняк и сега вече се играе само за храна. Вчера победиха “Санта
Мария” и спечелиха един осолен свински бут. Оглозгаха го за по-малко от 10 минути,
само дето не изядоха и кокалите.
27 септември 1492
Отчаян съм. Плъхове нападнали видеокасетите ни и са изяли половината заснет
материал. Кралят ще ме обеси.
Все пак имаме доста заснети неща, та ще се опитам да сглобя нещо на монтажа,
но най-интересните ни игри ги няма. С какво заслужих такава съдба?
4 октомври 1492
Екипажите са на ръба на изтощението, а земя не се вижда. Излиза, че тотално
съм сгрешил, и че са прави ония тъпанари, които ми разправяха, че земята е плоска.
Но няма вече връщане назад. Ако тръгнем да се връщаме, това означава сигурна
смърт, защото имаме храна за не повече от седмица. Така че не ни остава нищо друго
освен да се молим и да се надяваме да стане чудо.
24
Поне жени да бяхме взели! Сексът поне малко щеше да оправи настроението на
момчетата.
Гладен съм.
12 октомври 1492
Рано сутринта се събудих от викове: “Земя! Земя!” Скочих от койката и хукнах
към палубата. На гротмачтата на “Пинта” се беше покатерил Родриго и крещеше с
всички сили: “Земя”. Погледнах на Запад и усетих как краката ми се разтреперват.
Първите лъчи на слънцето огряваха великолепните брегове на Индия.
Вече си представих великолепната сцена на финала: Уважаеми зрители,
победител в първия сезон на шоуто “На запад към Индия” е... (оркестърът свири туш)...
Родриго Бермехо!
13 октомври 1492
Стъпихме на суша. Това е малък остров, непознат за съвременното
корабоплаване. В чест на спасението ни от гладна смърт го кръстих Сан Салвадор.
Индийците са странни хора. Ходят полуголи, а телата им са изрисувани с бяла и
черна боя. И са тежки тъпанари – не знаят никакъв език. Е, някак си с жестове, с
размахване на ръце и крака, се разбрахме. Дадохме им няколко цветни стъкълца и те
бяха толкова щастливи, че ни отрупаха с плодове. Ядохме като невидели.
Вечерта вождът ни покани на тържествен банкет.
Запалиха големи огньове и играха някакви странни дивашки танци около тях.
Когато огньовете догоряха, хвърлиха парчета месо направо върху въглените. Това е
най-вкусното месо, което съм ял. Понеже го хвърлят направо върху огъня, то хем се
изпича, хем се опушва. Местните наричат този метод “барбакоа”.
Но най-интересното дойде след края на вечерята. Вождът извади някакви
сушени листа, нави един лист на тръбичка и запали единия му край. После лапна
другия край и започна да вдишва дима.
Очевидно му беше приятно, защото се усмихна, каза ”табак, табак” и ми подаде
едно листо.
Свих аз листото, запалих края му и дълбоко вдишах дима. Това беше голяма
грешка. Пушекът е толкова лют и така ме задави, че щях да си изкашлям дробовете.
Обаче реших да се направя на мъж и си изпуших листото докрай. И в тоя момент
усетих как някакво приятно замайване нахлува в главата ми. В ушите ми зазвучаха
вълшебни звънчета, а пред очите ми тръгнаха едни красиви леко размазани картини.
Сякаш бях в рая.
Една млада индийка дойде и седна до мен. Взе главата ми в скута си и забърбори
нещо на неразбираемия си език. Точно над очите ми висяха едрите й цици, тъмни и
тежки. Вдишах аромата им, миришеха на непознат свеж плод. Индийката стри между
пръстите си някакъв прах и ме накара да отворя уста. Зяпнах и тя изсипа прашеца в
устата ми. Беше някаква сладка подправка. Гледах я в очите и се чувствах напълно
щастлив. Попитах я как се казва и тя май ме разбра, защото прошепна “Ванилия”.
Ласките й ме унесоха и не усетих как съм заспал.
14 октомври 1492
На този остров е готино, обаче аз съм обещал на Родриго три бурета злато, а