нямам и грам. Това означава, че в близките дни трябва да открия някъде тук злато,
иначе ще рухне авторитетът ми на продуцент и следващия сезон никой няма да дойде
на кастинг.
25
Обаче на този остров очевидно няма и грам злато, така че най-добре ще е да се
качим на корабите и да обиколим съседните земи, да видим какво има там.
По моите изчисления на юг оттук трябва да е остров Сипанго, на който почти
сигурно има злато.
Трябва да му намеря награда на тоя пич, че иначе ще бера голям резил.
27 октомври 1492
Пристигнахме в Сипанго. Страхотен остров е и хората са много весели, тук е
денонощна фиеста. Но злато няма.
От една страна съм го закъсал в капана на собствения си формат, но от друга
страна тук пред мен се откриват много нови възможности като продуцент.
Първо – открих сума ти нови подправки и непознати растения, така че бих могъл
да засне една поредица от кулинарни предавания, в която индийци ми демонстрират
разни техни манджи. Това със сигурност ще има страхотен успех.
Другата възможност е игралното кино. Чувал съм, че тук, в Индия, е прочутият
Боливуд – място, където се снимат хиляди нискобюджетни филми. Работната ръка тук е
евтина и бих могъл срещу няколко шепи цветни стъкълца да заснема цял блокбастър.
Май тази идея е по-добра. Дали да не регистрирам една филмова компания на
мое име? “Колумбиян пикчърс” звучи добре.
20 ноември 1492
Тръгнахме на Изток да търсим Боливуд. Не го намерихме, но попаднахме на
много хубав остров. Кръстих го Еспаньола.
Тук храните са още по-вкусни, а жените още по-благосклонни към всеки, който
им подари цветно стъкълце. Имам чувството, че съм открил не Индия, а самият рай.
26 декември 1492
Имам сериозни проблеми с екипажите. Моряците пушат “табак” от сутрин до
вечер, пият някакво питие, направено от захарна тръстика, което местните наричат ром, и изобщо не стават за работа. Миналата седмица загубихме “Пинта”, а вчера “Санта
Мария” затъна в една плитчина. На практика имаме само един кораб. Сега как ще
обяснявам на краля къде са му корабите?
Освен това трябва да се приберем до края на февруари, за да мога да монтирам
шоуто до края на март и от началото на април да почнем да го излъчваме. Такъв е
договорът ми с Фердинанд.
4 февруари 1493
Тръгнахме обратно за Испания. Злато така и не намерихме, но излъгах Родриго,
че наградата му ще бъде връчена в специално шоу на живо от кралския дворец.
Сега пътуваме с “Ниня” – единственият ни оцелял кораб и сме се натоварили
всички на него. Пленихме и шестима индийци, за да докажем на Фердинанд, че
наистина сме стигнали до Индия, а не някъде другаде.
Много съм горд и с откритията си. Взех на кораба листа от “табак”, взех и едни
странни кълбовидни корени, които местните наричат “потатос” и малко от сладката
подправка, която красивата Ванилия сипваше в устата ми в оная незабравима първа
вечер на сушата.
Напълнихме буретата с ром и настроението на екипажа е приповдигнато.
Португалците ще се насерат от яд, като видят какъв страхотен формат сме направили.
15 март 1493
26
Пристигнахме в Испания. Посрещнаха ме като цар. Лично Фердинанд дойде на
пристанището, прегърна ме и ме нарече “адмирал на шоубизнеса”.
Вечерта бях поканен на прием в двореца. Седяхме с краля пред една от
разкошните му камини, пиехме ром и пушехме “табак”. Кралят се кикотеше от кеф като
вдовица пред гол войник.
– Ти си невероятен човек, Кристобал. Двамата с теб ще взривим пазара на
риалити-форматите.
– Благодаря ви, че повярвахте в мен. Португалците не посмяха.
– Португалците са лайнари. Жуан II е страхлив пръдльо. Но искам да видя
физиономията му, когато форматът тръгне по телевизията.
– Ваше величество, трябва да намерим три бурета злато за Родриго. Все пак е
победител и ще се издъним много, ако не му дадем обещаната награда.
– Ще му дадем Кристобал, няма проблем. Тва злато ще ни се изплати. Ти иначе
как изкара? Имаше ли някакви проблеми по време на снимките?
– Нищо сериозно, Ваше величество. Освен че загубих два от корабите ви, за
което искрено съжалявам.
– Майната им на корабите. Ти направи страхотно шоу, освен това откри нови
земи за испанската корона. Трябва да ме заведеш там.
– Няма проблем. Веднага щом приключа с монтажа, можем да тръгнем.
– Ще тръгнем, как няма да тръгнем... И кво викаш – на тая Ванилия хубави ли й